ИГРА: "Тренировка за поети"

[Zatoichi]

Заради теб ще влезна в ада,
заради теб ще се откажа и от рая,
в твоя чест ще сътворя най-нежната балада,
обичаш ли ме,само туй искам аз да зная.

[{dulgokoska}]

Искам aз да зная за тебе що е Ада?
Изпей ми тази тайна в нежната балада...
А щом ми отговориш... Аз ще те целуна...
И отговора търсен... Без думи ти ще чуеш...
Искам да узная... Вярваш ли в Рая...
Искам да узная... За мене ли мечтаеш...
Въпрос те мъчи, зная... Дали те аз желая...
Песен посвети ми... Ако искаш да узнаеш...

[Zatoichi]

Дали ме ти желаеш,не зная аз,
какво е ада питаш,
той е в душата мраз,
когато в самотата ти се скиташ
и сливаъ се и ден и миг и час.
Вярвам ли в рай?
Въпрос е доста труден,
истината е,че май не зная,
дали съществува живота приказен и чуден.

[ava]

Истината е, че днес ние определяме кое существува....
Дали сърцето ни ще властва, или умът ни ще царува...
Така че...дали животът приказен го има...
туй за нас е пречка напълно преодолима

[{dulgokoska}]

Пречка не е, мила... Но да! - объркан е певецът...
Аз вярвам, че имаме сила, да откриеме живеца...
Не само в сърцето... не само в ума...
Аз мисля си, че Раят е в нашата душа...
Тя слива всичко наше... Разум и емоции...
Щом намерим хора истински... Раят е животът!!!...
Аз така го чувствам... Може мене да корите...
Но просто няма как... В друго да ме убедите!!!

[Zatoichi]

Няма как истината да познаем,
казано е от философи:
"не знаем и няма да узнаем",
но поне опитваме чрез тези строфи,
на "истина" да си играем.

[{dulgokoska}]

Не си ли забелязал истините в игрите...
Всичко се гради на база реалност...
Малко фантазия влагат душите...
И все пак развличаме ежедневната баналност...
Право казваш - философите са мъдри хора...
Но аз не им се предоверявам...
За "истината" готова съм да споря...
Ще узная това, в което Аз вярвам!

[Zatoichi]

Истините в игрите,са истини половинки,
смисълът свещен,другаде се крие,
той е в живота,разпилян,като пъзел от картинки
и там някъде Истина гнездо си вие.
За да я намерим,
трябва упоритост,постоянство,
силите си със съдбата да премерим,
а не да живеем постоянно в "пиянство".

[{dulgokoska}]

Там някъде наистина... Не съм го отрекла...
Споменах ли "пиянство"... Не мисля така...
И все пак играй в играта заветна...
Открий истините половинки, за да въведеш нови правила...
Събери частите пъзелни... Намери вярната подредба...
Допускай и грешки... Не се притеснявай...
Максималистка съм аз, но да губя умея...
Ако не грешиш не е сладко, щом прав се докажеш...

[Zatoichi]

Не грешиш,така е,
но не си и абсолютно права,
едно нещо трябва да се знае,
че с Истина в игра,човек се не снабдява.

[{dulgokoska}]

Едно нещо ми убягна може би...
Това, че не вярваш както мене ти...
"Игра"-та е дума не само за разиграване...
Тя е охулена и на манипулации раздавана...
Игра не значи да се стремиш да спечелиш...
С цената на всичко - на истини и лъжи...
"Игра" значи да се опиташ да намериш...
Това, което търсиш... Май сам се победи!

[Zatoichi]

Охулена не е играта,
а от всеки разбирана различно,
опитвам да ти кажа чрез словата,
нещо толкоз старо и за хората типично.
Животът е единствената ни игра,
в която търсим нас самите,
от всяка личност играе се сама,
защото Истината е в душите.

[{dulgokoska}]

Опитвам да ти кажа пък аз...
Че объркваш се отново...
До преди малко твърдеше със страст...
Че истина няма в игрите... Това е злокобно!
Сега пък сам казваш, че животът единствен
е нашата игра на личности...
Аз не вярвам на другите в игрите...
Но виждам и тяхната истина!

[Zatoichi]

Виждам,че обичаш май да спориш,
опитваш се да ме объркаш,
но за милост ти ще молиш,
ако Затоичи с думи го побъркаш?
Ще опитам аз да ти разкрия,
че Играта е една,
другото е от дребни истини неразбория,
пръснати по цялата земя.
Животът е съвкупност от тез игри,
но трябва да се играе,като цяло,
да извличаме истинките,даже да боли
и да ги сглобяваме,превръщайки съдбата в рало.

[{dulgokoska}]

Милост да моля?! На мен не подхожда!!!
Виж как лесно обобщи се сега...
До одеве въртеше разни думички в спора...
И противоречеше си сам... Но друго е това!!!
Аз разбирам що казваш, Поете,
недей се тормози напразно...
Но виждам и страни на играта, дето...
Са малко известни... Познаваш ги само след зараза...
Аз заразих се, но не ми се разказва...
Може би някога и с теб ще споделя...
Това, което на мен животът показа...
Красноречиво и болезнено... Но твърде рано е сега!