News:

У нас човещина не се продава ... не се и краде, за това я няма ...
М. Карбовски

ИГРА: "Тренировка за поети"

Started by DEVIL_IN_HEAVEN, October 07, 2005, 22:03:21 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

{dulgokoska}

Представи си ти, че до мене се спираш...
Какво ще направиш? Ще ме целунеш ли мило?
Ще ме прегърнеш ли, кажи... Имам нужда от това...
Не искам само представи... А наистина с теб да полетя...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Не искам само представи,
но тях предпочитам,
не ще тъжа ако ме някой забрави,
такъв съм,като че ли самотата обичам.
Не разбирай ме погрешно,
готов съм за промяна,
но сега така живея,може да е смешно,
но живота за мен е твърде обширна "поляна".
Целувка бих ти дал,
ако знаех как,
за прегръдка около тебе бих умрял,
но съм скован като кривак.
Ще се оправя...предполагам,
от нерешителност съм "болен",
на какво в живота да залягам,
не зная,но ще остана в духа си вечно волен.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Ако знаех като тебе, коя съм и що искам...
Пътя си вълшебен бих окичила с рози...
Ако знаех като тебе... Щях някой да обичам...
И по тръните ухаещи да тръгнеме ний боси...
Ако знаех толко много, щях да съм различна...
Осъзнавам, че аз съм дори некрасива лъжа...
Ако знаех, че самотата е спътница моя...
Щях да бъда друга... Но щях и да летя...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


orxideia

Красива лъжа е за тебе сълзата
скришно отронена от мойта душа
вижда единствено в нея вредата
да бъдеш човечен и мил в любовта.

Да зная че рана голяма и кървава
оставила трайна в сърцето ти тя
но аз съм различна, не съм като първата
недей с насмешка да обърщаш глава.

Опитай повярвай ми - само сега
подай ми ръката си нека я стопля
ако остане студена и тя
обещам ти - ще се изпаря!

..::Smexorankata::..

#1354
Той и не помисли,но и каза да избяга!
Обърна се,но не потъна в забрава!
Разрева се,разкрещя си и замина...
Сякаш беше вчера!Помня как край мене мина...
Идваше му да убие,
търсеше си начин да се скрие!
Идеше му да се върне
и на прах всичко да превърне!
Искаше да се отскубне и да забрави!
Но едва ли ще може всичко да оправи!
Той самия не очакваше награда
за убийството на тази млада дама...
Аз видях го как понечи да удари,
а самият той се натовари!
Бягаше и сякаш вече
нямашв път по-далечен!
Искаше му се да се удави
да не помни,да забрави!
Искаше,но вече беше късно!
Късно беше да се върне
и света и да обърне...
Щом се сетеше за нея
сякаш чужда сила го владее..
Мразеше я чак отвъд душата!
Искаше я,падаше и пак в краката!
Но...не посмя!Не се завърна!
Тя седеше,
но самотата само я прегърна!
Взе я в свойта пазва
и за себе си започна да разказва...
И така унесена в тихата разходка
изведнъж заспа,започна тя да охка...
Сънуваше страшен сън и повтаряше страшни думи...
В съня си някак се изгуби!
Замълча за миг,аз чак се притесних...
...и в следващия миг не обели нито стих!
Нито дума!Нито вик!
Чу се само:
''Липсваш ми,любов моя!Знай,че вечно ще съм твоя!''!
Обърна се замалко и проплака,
а той не спираше да се оплаква!
Искаше да я спаси,знаеше за своите беди...
Искаше му се да се завърне и в обятията си да я прегърне!
Но..сякаш беше вързан!
Не вървеше вече,беше спрял...
А и беше много огладнял...
Той протегна своята ръка...
И в този миг се спря една жена...
Загледа се в очите му красиви
и го понесе на ръце!
Но не биеше в гърдите и сърце!
Личеше си в очите добротата,
но нямаше сълзи в душата...
Беше бяла и красива,сякаш беше самодива!
Никой не помисли,че така
ще завърши между двама любовта!
Тя издъхна сам сама...
В полетите на нощта!
Той понесен беше също...
И без да иска се събуди...
видя,че там е с някоя друга!
Изплши се и крехко я докосна...
Тя в леглото му се просна...
Както беше бяла,изведнъж стоеше там умряла...
В кръв очите и горяха...
Само погледа и беше още жив!
Той изкочи и погледна в нейния поглед-онази гора!
Затича се при свойта мила...
Целуна я и сякаш беше жива...
Някой бе платил за нейния живот!
Някой бе запалил свещ на нечий гроб...
Страшно птиците запяха,
бягаха и целуваха земята нашите двама...
Не бяха безкрайно щастливи...
Уплашени...до болка унили...
Някой бе платил високата цена,
бе ги пуснал да летят на свобода!
Но този някой беше свят!
Някак странен бе,но беше свят!
Не чувстваше болка,а плачеше...
Не чувстваше страх,а бягаше...
За тяхната любов някой бе решил да тържествува,
да убие двама влюбени....
И сякаш никога преди съществували!
Историята за райската ни самодива,
продължи дори тя да не беше жива...
Беше се явила добротата,
молеше се,стигаше ни до сърцата...
И сега,дори до деня днешен
тя те чака там...
Да бъдеш ти този,който ще я спаси!



Това е игра. Ако искаш да играеш, СПАЗВАЙ ПРАВИЛАТА!!!
One,two,tree,four..
Everything you are,everything you say,everything you do-
is not for you.
Everything you feel,everything you know-
you found it on your favourite TV Show.
And it's people like you thata make me sick!
I'm surrounded by you everywhere I look.
You telling everyone how different you really are..
But it's been said before, so maybe you're not special after all.
Is there somewhere I can go to get away..
Where there's truth and people mean just what they say.

Zatoichi

Трайна следа в мене ти остави,
сърцето в гърдите завладя,
а после усмихна се и ме забрави,
празнотата в мен се разпростря
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Забрави празнотата... Аз пак ще се върна...
Но имам малко нужда от свобода...
Недей ме заменя... За да не ти тъй отвърна...
Почакай ме просто... Не е много това...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Не е много това,което искам,
желая просто да ме разбереш,
прости ми,ако сърцето ти претискам,
но страдам аз от неизлечим копнеж
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Страдам от копнеж да отговоря...
На твоите блянове сладки...
Но какво повече мога да сторя...
Да потъпча себе си ли?!... Това няма да стане...
Недей ме разбира погрешно...
Но да се отдам докрая не бива...
Ще последват много болежки...
Аз съм нежна и все пак... самодива...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Самодива зла,но със сърце,
неземно и красиво божество,
в Ада изковано с не едно лице,
но от Рая вдъхновена,в душата с добро.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

С не едно лице съм... това е така...
Но ти откъде си сигурен вече...
Имам аз слава на властна жена...
На нежна тигрица и момиче проклето...
И все пак още малко си видял...
Нима предусещаш моята сила...
Наистина тежко ще е, когато в нощта...
Те целуна запоследно, а после си ида...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Когато в нощта те зърна,
искам да си демон страшен,
когато те през деня прегърна,
искам да си ангел безопасен.  [lol]
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

"Искам да си" ама не става така...
Аз чужда воля не умея да следвам...
Ако искаш бъди с друга жена...
Мен и без друго отвеяност ме преследва...
Ще повървя самичка още няколко дни...
И после ще срещна там зад завоя...
Някой човек... може би и любим...
Искай... мисли... увери се в развоя...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Самичка да си,не ти отива,
самотата на мене по приляга,
ще ти дам съвет-бъди като опъната тетива,
бъди от двигател реактивна тяга.  [lol]
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

На мене по приляга всичко, що е тъжно...
Усмихвам се сърдечно, но тъгата ми е нужна...
А и самотата ме обича, аз честичко я каня...
Но това не ми и пречи да бъда силна тяга...
Провери ме, увери се... и думите назад вземи...
Аз съм весело момиче... С тъжни, трепкащи очи...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."