News:

Хабят се животите в България - и вие сте слепи да не го кажете това помежду си, неми сте и сте глухи като българи ...
из "Черните пътща на Европа" - М. Карбовски

ИГРА: "Тренировка за поети"

Started by DEVIL_IN_HEAVEN, October 07, 2005, 22:03:21 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 2 Guests are viewing this topic.

{dulgokoska}

Колко ме обичаш кажи ми направо...
Виж ме, погали струните нежни...
Засвири на тях внимателно, бавно...
И мелодия нечувана за миг един ще те облее...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


DEVIL_IN_HEAVEN

Погали струните, създади ме...
Аз съм онази сладка мелодия,
която е без ноти и име,
но от ръцете ти - цяла симфония!...
Здравей!

Исках само да ти се извиня за дългото си отсъствие. Не бях готова да ти пиша. Днес се събудих. И открих, че дишам. Спомних си, че ми липсваш. И ето, родиха се няколко стиха...

{dulgokoska}

Без име, без спомен, без бъдеще...
Искай ме сега на момента...
Аз давам ти всичко, но бързай...
Ще изпуснеш вярната лента...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


ToHuTy

Давам ти всичко,знай!
Искам да го пазиш в твоя рай!
Искам да ме обичаш искренно ,
да ме прегръщаш силно ..
да ме целуваш страстно ..
да ми покажеш пътя към любовта!
Искам само тебе .. нищо друго!
Ти промени живота ми изцяло ..
Искам да вървим с теб за ръка ,
без да свършва любовта!
Винаги и завинаги .. страшно е,да ..
но съм повече от сигурна в това!

{dulgokoska}

Винаги и завинаги... Две думи силни...
Вечност, изказана с простички слова...
Обет, даден в общото име...
Клетва, незаклета с вдигната ръка...

"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


ava

Обет аз дадох преди време,
но сега за него никак не ми дреме.
Заклех се, че не ще да те обичам,
но сега от тая клетва се отричам.
Ще ти подаря тез топли бадемови очи,
изпиващи те жадно всеки път, макар и да горчи....
Ще ти подаря устните, окъпани във грях,
защото ти си дяволът, по който аз толкова копнях...

Ще ти даря и похотливото си тяло,
каквото никое момче не е видяло....
Ще ти отдам и цялата си страст,
но само ако бъдеш ти под моя власт....

Хайде, приеми подаръка дето днес ти давам....
Една неземна нощ така ти обещавам....
Но ще ми подариш ли нещо ти в замяна
или ще ме оставиш използвана, но и засмяна.....

ToHuTy

Аз се отричам да живея ..
пред погледа стоиш ти с нея!
Колко много мъка се събра в мен ..
Колко болка ти остави в мен !
Не искам да чувам нищо - върви си!
Нямам нужда от теб сега .. отиди си!

{dulgokoska}

"Върви си!"... Не искам да казвам...
Но ти и без друго си тръгна...
"Върни се!"... Недей ме наказва...
Умирам от тази присъда...
Поспри се... Защо пак те няма...
Как успя да си тръгнеш задълго?!...
Сама съм!... Със сълза непроляна...
Върба съм, плачеща в тъмното...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


JunnO

#1508
Как успя да си помислищ че ме няма?
Та нали всяка нощ сме с тебе двама...
Там някаде между редовете ме търси...
Дори и да ме няма знай че ми липсваш много ти...
Now I know that we were close before
I'm glad I realised I need you so much more
And I don't care what everyone will say
It's all about you and me
And we'll never be the same again

ToHuTy

Липсваш ми страшно много в тъмнината ..
искам да заспя и да не усещам самотата!
Но не мога вече .. съня ми ти открадна ..
Стоя сама,будувам в нощта ..
не искам вечно така да остана ..!

{dulgokoska}

Будувам в нощта... пак и отново...
А тебе те няма... Просто те няма...
След време ми казваш... "Теб искам, Любов!..."
А после нататък сам си отплаваш...
И аз пак те чакам, пак стихове пиша...
И мрак ме обгръща в нощите много...
Ти появяваш се закратко, за секунда въздишам...
И след миг единствен дъхът ми тръгва си с тебе отново...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


orxideia

"Теб искам" крещеше безмълвна душата
отчаяно тичаше за да те спре
остана без дъх, разплакана се сви до стената
безутехно започна да реве [reeeev]


{dulgokoska}

Сви до стената моята смелост...
Потъпка на пода без жал силата моя...
В ъгъла мръсен ме с присмех приклещи...
Напомни ми пак какво е да съм твоя...
А откакто се помня другиму не съм била...
Откакто те срещна стоя тук сломена...
Без воля, без същност... От пясък с крила...
Които разпадат се в крепостта ти приглушено...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


ToHuTy

От пясък построи замъка на любовта ..
С измислени крила се опитвам да отлетя ..
Но невазможно е това .. никога не ще мога да го направя!
Никога не ще събера смелост да те оставя!

{dulgokoska}

Никога е дума силна... Вечността събрана в букви...
Никога е време непосилно... Както сухото местенце в локва...
Никога?!... Не! Не го изричай!... Никога е твърде надалече...
Ако утре спреш да ме обичаш... Твоето "Никога!"... и двама ни ще обрече...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."