ИГРА: "Тренировка за поети"

[orxideia]

Никой не ще римите да спира,
всеки стреми се най-добрите да подбира
и бързо тук със нас да сподели
вълнуващи идеи и мечти.

[{dulgokoska}]

Вълнуващи идеи и теб те улисват...
Да подчертаваш забравяш, но хайде... не се слисвай...
Така е по-весело... Няма значение...
Че нещо не правиш по предназначение...
Какво да обсъдим... Аз май че се сещам...
Певецо, разкажи... Такова успиване не бях срещала!  [lol]

[Zatoichi]

Успиване не,ами цяло заспиване,
к'во да ти кажа и вътре и вън,
до брат'чеда отидох,ама стана оливане,
проточи се времето и докат се усетя-в леглото пън.  [lol]

[orxideia]

От опит дълъг вече зная
с успиване къде ще му излезне края
че по-добре е да пируваш
отколкото кошмари да сънуваш  [svirrr]

[{dulgokoska}]

Проточи се времето... нима си пирувал?!...
А нас ни остави ей тука самички...
Тройката наша уж бе запланувала...
Да не остава нивга бяз някой едничка...
Ама ето - видя ли... Тя на дует замяза...
Сега пак сме трима... Но докога ли?!...
А забравата за обособяване плъзна като зараза...
Виновни пак няма... Нали сме се разбрали!
[lol]

[Zatoichi]

Нали тройката ще се сформира,
не може вечно да сме неразделни,
щом сме заедно,пир ще има-мезе,рими,бира,
но почивка трябва,защото силите не са ни безпределни.  [lol]

[{dulgokoska}]

Не безпределни?! Леле каква мъжка излагация...
Шттт... недей така говори'...
Ти трябва да имаш сили от мерака...
Да не изоставаш от две поетеси - жени...
Значи сега мезе трябва да има...
Е аз пък си нямам, но музика слушам...
Бирата отсъства, но имам си рима...
След малко направо от радост ще изпуша!
[oops]

[Zatoichi]

Мерака води ме в блато с двата крака,
от вас двечките на пътя ми поставено,
защото в рими искате да ме удавите,а аз глупака,
вървя напред след вас и всичко друго е забравено.  [lol]

[{dulgokoska}]

На пътя ми ти сам застана...
какво да сторя - заблуди ме...
Няма накъде да хвана...
до блатото ти проследи ме...
Но нека да вървиш до мен...
че много тъжно е иначе...
Дай ръка, ела - напред!...
През блатото от Тройни рими!!!
[lol]

[Zatoichi]

Дай ръка и дръж се здраво,
един до друг напред в бяг,
ако устоиш,ще те похваля с "Браво"
и пак напред в пек и сняг.  [lol]

[{dulgokoska}]

Ако устоиш ти на моя поглед жежък...
Все пак поет си, а не обикновен младеж...
Аз не браво ще ти кажа, а целувка ще ти дам...
Пекът и снегът да тръшнат се от яд...
И така няма да се месят в наште рими...
Които весело през блатото си шляпат неустоими...
Аз няма да тичам... тук ще си остана...
Наборката сладка няма да оставя...
[lol] [lol] [lol]

[Zatoichi]

Целувка караш ме да си изпрося,
но искам заслужено да я спечеля,
ако желаеш Земята на раменете ще понося,
за целувката твоя,моята милост готова е да се застреля.
Май самоуверено звучах,
но що желаеш само ми рекни,
ако не пробвам-на душата грях
и в дън земята ме тикни.  [lol]

[{dulgokoska}]

Що желаеш си признай...
Аз казах вече - тук бъди!...
Не се прави, че не разбираш - знай...
Изпуснеш ли ме веднъж... надежда втора не таи!...
На всяка се вричаш - я се стегни...
Рими обичаш... Куршум не си тегли...
Не проси и целувки... Така не са сладки...
Просто говори направо без догатки...
Ето аз казвам - стига зачезва...
Без тебе стихчето малко запецва...
Доста сме вече, но ти незаменим си...
Поетесите са удивителни... Но мъжът ни тук ти си!
[lol]

[Zatoichi]

Без догатки ще издам,
че малко съм уплашен,
измежду толкоз дами,не се чувствам никак сам,
но вихър ще се вихри и форумът ще стане страшен.  [lol]

[{dulgokoska}]

Вихър ще се вихри... Но няма форумът ни да е страшен...
А от рими красиви ще бъде много прашен...
Аз оставам тук... Да пиша с мадамата - талант...
Дано не ме напусне, че много ще ме е яд...
Като можеш си ела... Тук страхът място няма...
Певец и поетеси... Важното е, че компанията е голяма!  :>