Стихотворение по зададени думи

Started by Gentiana, August 18, 2006, 21:23:12 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

{dulgokoska}

Съществува теория житейска...
Че царува цената на труда...
Още от време библейско...
Човекът се мъчи и гори му плътта...
Най-безчестно е когато...
Експлоатира се сърцето тайно...
Нима чуждата болка ценно е злато...
И прави щастлив скъперника трайно?!...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


SkitnicaVmoretO

плът, болка, сърце

Защо ми е плът, щом ласки не среща
сърце не ми трябва - празно изглежда,
трябва ми болка,
към ад да отвежда...
Обгърнат в огньове,
миришещ на страх,
стените му плачат,
обвити във грях.
Такава съм, грешна съм,
искам да страдам,
искам за всичко да си платя,
щом съм ранявала ще си заплачам,
тази болезнена, грешна цена...


Zatoichi

ласки,огньове,ад,грях

Дяволски ласки,от изкусни дяволици
към ад горещ безспир ме зоват,
а те,сложили маски на пре-чисти девици,
знам всеки грях ще ми простят...  :>
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Дяволски маски на лица непорочни...
Които се борят за своето място...
Ангелски ласки в глас се проточват...
Само Глухият чува ги... за други е опасно...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


SkitnicaVmoretO

Лица зад маски скрити,
емоции прикрити зад воал,
фалшиви хора и фалшиви думи,
без ценности и без морал....
Зад ангелските им очи...измами
дяволски въртят си номерата,
на всичко са готови само
докрай да доведат играта...

{dulgokoska}

Играта се играе до забрава...
И кара се самичко колелото...
Такава е идейната направа...
Въртиш педали, а се мяташ по седлото...
Без морал, но пък със злост за двама...
Фалшиви са истинските само...
Зад очите бистри крие се измама...
И кривото всъщност най- е право!...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


SkitnicaVmoretO

Тез истинските със отворени очи сънуват,
докато гледат образа във кривото си огледало
сами не виждат колко са фалшиви
и се самозалъгват само...
Че са родени за да са водачи
и че са нещо повече от нас,
за туй се крият зад надменни маски
и зад властния си глас...

{dulgokoska}

Родени са, за да теглят те теглило...
Родени сме, за да носиме товари...
Създадени за човешкото просило...
И за рани от камшичени кинжали...
Покълнали от мъничкото щастие...
Що крие се под кривото страдание...
Лупата отбягва го - злощастие...
И все пак го имаме... заровено имане е...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


SkitnicaVmoretO

Родени сме да обичаме,
родени сме да грешим,
но само болка намираме,
по пътя по който вървим.
Цял живот ли ще страдаме,
така ли навеки ще ни гори
копнежа да сме щастливи,
а вместо туй роним сълзи ?!
Не искам вече,  омръзна ми
имам право да бъда щастлива,
Създателю, защо ме направи
толкова слаба, ранима...

{dulgokoska}

Омръзна ми... да дишам живота...
Прогнил от отровни лица...
Омръзна сладостта на порока...
И остава само смъртта...
А тя пък отказва открито...
Да ме вземе в покоя си огнен...
Непрестанно аз викам я, викам...
Но казанът е пълен догоре...
Затова не ме ще тя все още...
И пържа се тука без олио...
Ах, колко студено е нощем...
Изгорете, Грешници, за да има място отворено...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


SkitnicaVmoretO

Смъртта все пак ще е сладка...
след целия този живот,
зад който цяла вечност притичвам
но да го достигна не успях...
Навярно моето спасение е мрака,
и ми маха с ледена ръка
от другата страна на Стикс ме чака
за ме приюти във вечността...

{dulgokoska}

След живот без мярка най- е лесно...
Да повикаш си смъртта...
Отричайки, че си човекът...
Заслужаващ Райска синева...
Защото твоето насищане...
Тежи и мъчи те горещо...
И само Адското пресичане...
Би лекувало го вещо...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


SkitnicaVmoretO

Адското във мен се проявява
когато нещо ме боли,
когато някой е намерил начин
отново да ме нарани.
Отричам се от райското във мене
и ставам демонична, зла
и може би ще ме осъдиш,
но трябва да си отмъстя....

Zatoichi

боли,начин,зла,отново

Когато главата започне да боли
и усетиш погледа си замъглен,
когато гърлото се отведнъж възпламени
и от температура паднеш повален,
тогава знай,сътворена е магия зла.
Но начин има за отбрана,
слушай мъдри лекарски слова
и отново ще затвориш грипа на тавана.  [lol]
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Мъдри книги съм прочела...
Но не вдянах нито ред...
И какво? Нали съм смела...
Поне се пробвах и... късмет...
Раздухах тук из махалата...
Че прочела съм истории...
Завидяха всички на главата...
Що на 100 езика е говорила...
Философка съм от днеска...
Цитирам разни там клишета...
И възхита пръскам кметска...
Както след 7 шишета...
Сега съм първа дама в село...
Изучена и мъдра...
Какво като не е уврело...
Веществото сиво и не мърда?!...
[lol] [lol] [lol]
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."