ИГРА: Улови момента

[savkom]

 Главата ми ехти,
ще гръмне!
Не спират мойте палавници да крещят.
И сили нямам,
ще припадна...
Помоооощ!!!
Искам малко ТИШИНА!  [aaaaaaaaaa] [pisna miii]

[{dulgokoska}]

Като леха останала по пръст...
Без ни едно лаленце за окраска...
Усмивката ми днес е онзи лукс...
Що ми смъкна кожата от ласки...

И колкото по мисли да вървя...
И даже по небето си да тичам...
Пак на земна почва ще дъхтя...
И още от ръба си ще надничам...

Станала на дланите си голи...
С поглед върху линиите тънки...
За мене милост няма да помоля...
Дори ако с ината ми се срутим...

[tonnny_bg]

И аз не знам какво ми е ?
Мъча се да разбера...
Сякаш ми е мило и любовно
ала няма ми  я любовта.
Мойто мило пак работи
пак сега ще съм сама
добре че са децата
те са ми радостта  сега. [inlovee] [inlovee]

[неземен]

Понякога аз често искам,
да видя как света голям,
живее по закона писан
от Господ-бог,от Господ сам.

Как хората са просто хора,
човеците сред тях са 100 на 100.
Доброто, не знаещо умора
помага да живеем хорошо.

И няма бедни, няма гладни,
и всеки е доволен,сит.  
И никой никой не напада
и царства обич,братство, мир.

[анонимко]

Изпита да взема тъй силно аз мечтая
и за любовта в момента аз нехая,
но след изпит ненормален
всеки неутрален
трябва да разпусне
и душата да отпусне,
затова и аз
пак останах пас.
Той да ме целуне искам,
но продължавам аз да пискам
за този изпит ненормален,
след който всеки неутрален
трябва да разпусне
и душата да отпусне.

[неземен]

Душа, душа, загадката,
която и днес не разгадах.
Бръмчи ми пак главата
и не е, не е , за смях.

Където да погледна
все виждам, виждам теб.
Погледът ти леден
хем блазнещ, хем проклет...

[Zatoichi]

Разбит е мигът на частици,
колелото на времето се върти...
И редуват се спица след спици,
и отварят се, затварят врати...

...

през които светлик се процежда,
разцъфващи сякаш звезди,
напомнящи прозрачни надежди,
че ще бъде както преди...

[неземен]

Мига и миг.
От мигове приятни
неприятни,
живота ни се
състои.
От срещи
със добър
приятел.
От срещи
сладки
със жени.
Така върти, върти се колелото.
Минава преминава ни живота...

[Zatoichi]

( Помниш ли го, малка моя, този
трик,
който с теб преди владеехме,
да улавяме тук всеки миг,
със рима в диагнози?... )

[неземен]

О, миг, поспри се ти...
Зората е така далече
и времето лети, лети,
а теб те няма вече.

[{dulgokoska}]

Ако някога в очите ти порасна...
Колелата ще са вече самолети...
А крилете на мечтателите...
Златно бляскащи копейки...
И като след край на приказка...
Щастливо ще живей света...
Извил очите си на мъки...
Ако някога... но не сега!
:)

[неземен]

Ако донякъде
душите разбера.
Защото не за всяка
живота е пара.

Защо с душици черни
създаде някой Бог.
С осанка, с вид наперен,
а с нрав и ум убог.

[{dulgokoska}]

Пръста ми убол със въздишка...
Устните мълчат за векове...
Ако стъпките ми в твоите се скитат...
Изпрати ми нощни ветрове...

В твойте мисли и живот да ме повикат...

[неземен]

Вятър вей,душата стене
и много е далече Бог.
Щастие за мене нема-
живея аз по устав строг.

Само вечер разполагам
със себе си, и своя сън.
Днес живота го налага,
а утре аз, дали ще съм...

[{dulgokoska}]

Ветровете на промените се бият...
Влачат път, посоки и страни..
Ако във нозете ти ме скрият...
Спри да стъпваш, моля, полети!