News:

У нас човещина не се продава ... не се и краде, за това я няма ...
М. Карбовски

ИГРА: Улови момента

Started by uNiKaT, November 16, 2005, 20:20:01 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 2 Guests are viewing this topic.

{dulgokoska}

Календарените странички...
Са същи маргаритени листенца...
Но почакай, обещавам ти...
Някъде аз /скоро/ ще те срещна...
За да те прегърна и с очите си...
Да те нацелувам до любов...
Какво се случва със мечтите...

Когато са се сбъднали, Живот?!...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Smille

Мишката немога аз да движа,
с очите леко вече мижа.
Спи ми се много,
но ако заспя ще е дълбоко.
Няма да мога да стана
и ще пропусна обаждане от мама!

Nefertiti

Music, Photography, Poetry, Dance...
No way to describe our romance
There are so many ways, undiscovered ways
To express yourself in your kind of art

Sex is Art and you, you're my artist
Make my heart sing
Picture my happiness with your caress
Tell me everything I'm afraid to say
Make my voice trebmle after your pray
And then my mind is going to surrender
Surrender the ego of decent mode
And we will dance, oh, how we are going to dance
Two people, two souls...
Dancing together their Love

:)
Тъкмо постнах това в профила на моя приятел [heart__]



Искрена, Весела, Жизнена, Мечтателна, Красива, Креативна...както никои друг

{dulgokoska}

Хванала съм толкова моменти...
Че са ме разтеглили на кръстопът...
И стрелките в мене си усещам...
Дано не стъпча нечий чужди път...
Защото би било фатално...
Аз не съм убийца на мечти...
Ако стъпя криво - да, ще падна...
Но ти не идвай да ме утешиш...

Аз вече по-сама съм. Уж голяма.
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


небесносиньомомиче

Да не идва, да не те утешава,
да те остави сама в свойта забрава,
да не те подкрепи- ако стъпиш накриво
това би било гадно, безлично и сиво.
Аз търся приятели нови, чудати,
мили, безумни, щастливи и тъжни- хвъркати-
на теб бих ръката си своя подала
ако поискаш и мига хванат от мен бих задържала
за миг и за два, и отново обратно към теб завъртяла ;)

I_Lov3_Him_Eternally

Еднообразието е сложен кръговрат
особено щом връща те назад
много тъжно ми е да те пусна
но какво си ти-емоционалност пуста
как се вкопчих в теб като в играчка
а към бъдещето все не правя крачка
Аз ще те заровя- облак грешен
някой ден ще си за мене "вчерашен"!
wanna fall from the stars.. straight into your arms..

небесносиньомомиче

вчеращният вестник
и отмилия ден
пазят спомени далечни
и се впиват в мен;
неведнъж посягам
ги изсхвърля с замах,
но за в бъдеще залагам
ще чета ги в захлас;
крачката напреде зная
вече ще отмервам аз
щом от миналото пари
и  рецитирам ги наглас.

Zatoichi

Ах, колко спомени от тука
скачат връз душата ми сама,
а както ме налегна "махмурлука"
отново аз се сещам удома.

:)
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Стига пи, а хващай със усмивка...
Римите /ще дойда ей сега
само да измия и чиниите...
и тенджерки от чорба/
[lol]
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Важно много е с усмивка
да се търкат съдове във мивка,
защото дълг на всеки е свещен
да се усмихва всеки ден.

И мен ме дълг сега зове,
колега ще го късат - ще реве
и вика ме на помощ, че умира...
но не пречи туй да пием бира!  [lol]
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Все поводи за пълни чаши...
И две луни ще ви изпращат...
По пътя към дома безстрашни...
Криволичещи до блясък...
:p
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

От бира сал' едничка
аз не криволича...
виж, до твоята ръчичка
бързо падам ничком.
[lol]
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

На земята не е меко...
Ала как обичам само...
Аз и със, и без дюшек...
Да се тръшкам тамо...
[inlovee]
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


deni4kass

Дори да не обичам да се тръшкам в Земята,
често ми се случва да си чупя главата.
Защото мечтая, мечтая, мечтая...
И от високо падам накрая.
Когато съм ти казвал аз:
- Иди си!,
защо не си дочула ти:
- Ела!,
да бъдеш винаги при мойта мисъл?
Когато някъде с усмивка зла
пред тебе викал съм на глас:
- Раздяла!,
защо не си дочула:
- Остани!,
за тази наша среща закъсняла...
Когато през тревожни,
късни дни
наяве всичко свято съм отричал,
защо не си дочувала едно:
че повече от вчера те обичам?
Дано ме разбереш,
дано,
дано...

небесносиньомомиче

и да падам- пак ще се изправям
и да губя- пак си заслужавам
да се изправя- отново да вървя
да се опитвам- без пламък да горя..
какво като ще губя?
а ти какво спечели?
дали така в борбата
себе си намери?
[namigggg]