News:

Хабят се животите в България - и вие сте слепи да не го кажете това помежду си, неми сте и сте глухи като българи ...
из "Черните пътща на Европа" - М. Карбовски

ИГРА: Улови момента

Started by uNiKaT, November 16, 2005, 20:20:01 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Zatoichi

И в нощ,и в ден,под залез и зора,
блуждая между купища бумаги,
ала късмет ми липсва в таз игра
и заровете на калъч ми бягат.
[lol]
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Ако не влизах да се давя...
С теб на зарове аз щях да поиграя...
Че съм се Потъровала без друго...
Трябва мен да ме отрезви студно чудо...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Аз съм доста любопитен
и информация искам в тоя миг,
на книжица коя/със шрифт дебел и ситен/
спряла си ти любопитния си лик?
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

На "Бягаща без вълци...
Към шампоанени води"...
Надявам се, разбираш...
Чете си честичко дори...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Разбирам аз и съм наясно,
защото моя милост е и задължен
и измежду редове безброй ми става тясно,
но пък чувствам се ощастливен.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

Zatoichi

Ако това четеш,значи най- е вероятно
да съм заспал ужасно безвъзвратно,
та исках благо да ти пожелая
в тая нощ на сенки илюзорни
да бъде вечерта ти ползотворна
и разделяйки се,нова среща да ти обещая.
:)
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

XpacTa_lavista

Всрер калта и капките наслоени
прелитам,промъквам се
от обрулени прегради негативно претворени
ненатъквам се
и ето:
дори и целият свят(дори той и още)
да движи срещуположно
ще му се наложи да бъде маломощен
и да ме увреди е твърде невъзможно.
Когато човек върви без път...

             ...най-често стига до гарата

  Нека бъдем грамотни! Да се научим да пишем правилно поне на родния си език!

RAZLICHEN

Малко ми остана
да реша накрая,
само че в капана
няма отговор ,,не зная,,...
Вечер с мисълта за теб заспивам,
сутрин твоят образ ме събужда
и не искам да разбирам,
че те няма ,че си чужда.

RAZLICHEN

Трябва да направя
изборът-единствен,
себе си забравям
за живот-осмислен...
Вечер с мисълта за теб заспивам,
сутрин твоят образ ме събужда
и не искам да разбирам,
че те няма ,че си чужда.

Zatoichi

Навънка дъжд студен барабани
и макар да съм неболен,
иска ми се слънце облаците да смени,
за да бъда по-доволен.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

tonnny_bg

Иска ми се и на мене ,ама на ...
слънцето ни изостави
и даде път на тази есенна тъга .
Откъде топлинката да намеря
и сърцето премръзнало да сгрея?
Понякога поставяш стени около себе си, не за да отблъснеш хората, а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие!

XpacTa_lavista

Задъхан...до немай къде,
завързан...сякаш със със стомана,
но в нещо е посипан сноп с перде:
във смес свещена сякаш...във гайтани.
Когато човек върви без път...

             ...най-често стига до гарата

  Нека бъдем грамотни! Да се научим да пишем правилно поне на родния си език!

{dulgokoska}

В тъжните си клепки те държа...
Дързък, срамежлив, наежен...
С усмивки, с огорчения, с това...
Че имам в тебе повечко надежда...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Надеждата в сандъчето от страх държа
и не смея аз да го отворя,
защото ако със надеждата се въоража,
неизбежно с истината ще се боря...
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Пижамата налична...
Е прилично неприлична...
Копчетата закопчани...
А пък дупките... от лани...
[lol]
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."