ИГРА: Улови момента

Started by uNiKaT, November 16, 2005, 20:20:01 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 2 Guests are viewing this topic.

lepidopteria

РАЗПЛАКАХ СЕ - НЕ ЗНАМ ЗАЩО! -
А ТРЯБВЯШЕ ДА СЪМ ЩАСТЛИВА,
НО СВИТО, ЦЯЛОТО МИ СЪЩЕСТВО,
ОТ ЦВЯТ И БОЛКА ДНЕС ПРЕЛИВА...
ЩЕ ВИДЯ ПАК ОЧИТЕ ТИ КРАСИВИ,
ЩЕ ТЕ ДОКОСНА ПАК НАЯВЕ...
А МОИТЕ СЪЛЗИ ТАКА ЩАСТЛИВИ
ОТНОВО В ТВОИТЕ ЩЕ СЕ СТОПЯВАТ...

{dulgokoska}

Напукана съм като карамел
По зъбите на твоето обичане
Защо и как успяваш в мен
Да направиш прах от всичкото
Което ме придържа за ръцете ти
Което ме привързва към очите
Напукана съм. Днес е ден
Да помълча /неистово/
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


mery-jein-baby

Направо свят ми се завива,
като чух това..
Но явно малко се преструва..
Не мълчи сега!
Говори ми,искам да те слушам,
в миг за мъничко поспри..
И после уморена отпусни се,
и говори със всичките звезди!
Ти си жив в една от мечтите ми!Най голямата!

Zatoichi

Във името на шоколада и на чипса,
ако от тук да минеш ти се случи,
остави ми редче-две, че страшна липса
от главата до петите ме улучи.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Във името на хубавото утро
и на всяка нощ по ласки голи
редче-две ей тука
оставям ти, копнеже мой!
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

И щастлив съм, малка моя,
че даряваш със внимание тоя,
дето тебе трябва да дарява,
а пък ей го пак, че се скатава!
Не че нещо обвинявам
аз по тоя повод,
само мъничко се посмущавам,
ала зная – има довод!
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Ако ти изричаш щото
искам аз да изрека,
то тогава пак наопаки
мен ми иде да мълвя:
Не е тъй, недей терза се,
пак ще стане срещен час.
Стягай гащи и чорапи
във неделя пак ще има нас.
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


анонимко

И при мен не е на шест,
всички ме отхвърлят нещо,
чувствам се като игра във quest,
вече чувствата не са горещи!!!
Защо така, защо се случи,
защо съдбата ми в живота не сполучи,
защо приятелите се превърнаха във непознати
защо така, какво се случи,
защо моя милост във живота не улучи???
Ако човек иска да бъде щастлив 1 ден-трябва да се напие! Ако човек иска да е щастлив 1 седмица-трябва да се влюби! Ако човек иска да е щастлив 1 месец-трябва се ожени! Ако иска да е щастлив цял живот-трябва да има истински приятели! Обичам ви!

Zatoichi

Утрото добро е, да,
ала аз си имам тук една беда -
като нямам вкъщи нет целебен,
то е ясно - ще се ползва нет служебен! (:
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Хубаво било да поработваш
и да имаш нет платен, ех, кеф,
докато не дойде срокът
за заплата - само лев...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Ах, по болното ме как настъпи -
не искат хората играчки скъпи
на изплащане да свият -
по-лесно да се самоубият,
а все във кеш купуват,
мойте призиви не чуват
и да се правя трябва на акула,
ако не искам банков превод - 0!
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Нещо смисълът ми бяга,
пее във ушите здраво
руска музика и ето...
пак ми чезнат редове, което
може само да ти казва
каква съм лейчица на/празна.

[lol]
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

По-полека с музичката руска,
че акъла песните ти взеха
и в крайна сметка, който много руско пуска
започва той на руски да си шпреха!   [lol]
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Вече казах няма "шпрехам руски",
има "говорить по-русски" и
ако не спреш ще взема да не пускам
и разни други чудни "дреболии".
:p
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Знаеш мила моя, че
габЪркам те и правя шутки,
а пък истината ще рече -
обичам теб и тези ни минутки!

(:
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.