ИГРА: Улови момента

[lepidopteria]

Самотна съм – това е вярно
Не крия колко много ме боли.
Денят изгрява в ново черно
и залязва с перелина от мъгли.
Разнищвам тантелата на мрака,
протегнала безпомощни ръце,
замислена дали още да почакам
изгревът на твоето, на синьото небе...

[ASSTONIA]

Чакай и аз така ще чакам
надежда винаги има нали?
Чакай и аз ще чакам
защото света не е само сълзи!!!
Ще идват хора нови и все по-дорби
ще си отиват и пак ще ни боли!!!
Но ще чакам пак новата среща
и по пътя напред ще вървя
дори планини да имам насреща
ще вървя докато всички пътища извървя!!!
Ако искаш-тръгвай с мен
по пътя да не сме сами
тръгвай ... защото времето върви
срещи и раздели е то-ЗНАЕШ НАЛИ???

[maimunkaaa]

Знам , знам ..
Жалко е това ...
Как да стане така, че по- добър да стане света ...
Ако нямаше лоши хора, друго щеше да е сега ...
Нямаше да има толкова зло по света ...
Хората щяха да има какво да ядът
и щяха постоянно на ближния си нещо от сърце да подарят ...
Мъчно ми е за бедните хора по пътя прашен и студен ...
Мъчно ми е и се надявам да им помогне някой ден ...
Някой добър човек ... Някой като мен ...  :p

[lepidopteria]

КАКВА Е ТАЗИ СКУКА, БОЖЕ?!
КАК МОГА С НЕЩО ДА СЕ РАЗВЕДРЯ?!
ДА ЛИТНА ПРЕЗ ПРОЗОРЕЦА – ЕДВА ЛИ МОЖЕ,
НО МОГА МИСЛЕНО ДА ПОЛЕТЯ...

[анонимко]

Радост, еуфория ме е обвзела,
но тази  умора...дявол я взела
колкото щастлива,
толкоз уморена...
Ужастно е наистина
каква е тази теорема!!!

[Elektrika]

Любовта напълно ме е обладала,
от нея немога да видя правилния път,
на всеки по нещичко съм дала,
а сърцето скрито, плаче в мойта гръд..

[lepidopteria]

Нощта прелива вече,
а имам нужда да летя,
но нещо простичко ми пречи -
нямам пеперудени крила...

[maryel]

Не може нищо да ти пречи
последвай ме и затвори очи...
Защо копнееш за крила на пеперуда,
щом имаш си мечти.
Аз всеки ден на техните крила пътувам,
светът когато ми дотегне
все имам в шкафа някоя забравена мечта
и бягам,бягам а после летя...
Да знаете само как обичам това...

[неземен]

Сега съм всичко,
вода и облак и природа.
И мъничко чилече
мечтаещо и несвободно...

[{dulgokoska}]

То има ли хубаво утро
Когато мълчане ме стъмва...
Отвътре до сЪлзи е люто
И дълбоко, и писък, и стръмно...

[неземен]

          НА ВСЕКИ
На всяка утрин и на всеки ден,
като на подарък гледам.
Надеждата, надеждата е в мен,
а тя умирала последна.

Живота наш планиран е така,
от кой, и Господ го не знае.
Сега си тук, подаде ми ръка,
а утре виж дошъл ти края.

Затуй на всеки слънчев ден,
на облачето бяло на небето,
се радвай, радвай като мен
и нека пее песнички сърцето...
--------------------------------------------------------

[tonnny_bg]

Тук си много прав ,неземен .
Над въпроса размишлявам тия дни
иска ми се да не мисля,
но не мога и
стигам до важно заключение:
Че не е важно утре аз дали ще съм тук
важно е да си спомнят за мен ,дори да няма звук
от моето дихание,от моите мечти.
Ще горя и ще живея
напук на тия лоши дни.

[неземен]

   /реплика на Тони/
Напук на тия лоши дни
на нашта участ земна,
която със безброй злини
доброто в нас отнема.

Напук на този калпав свят
нещастия и беди големи,
ще пеем...ти си още млад-
и ще дочакаме промени.

Ний вярваме, ще дойдат дни добри
и нови времена ще дойдат.
Светът да чака май се вече умори
от свойта участ недостойна.
Кажи ми Тони до кога,
ще бъде,
ще е все така?

[lepidopteria]

днес чак разбирам какво е ЛЮБОВ -
днес когато я губя завинаги!
днес се сещам за дефинията на страх
когато се досвам до простичкия цинизъм...
днес се промених с нещо и неочаквано
днес точно рабирам какво е тъга
когато не можеш да върнеш нищо обратно
и знаеш, че всеки е сам със свойта вина...
а пък мене дилема ме чопли отвътре:
как да постъпя - незная, незная...
да гледам тоз ужас до утре
или с инжекция да търся аз края?!
как се убива това, което най-много обичаш?
моя мъничка Брита, моя радост, моя тъга...

[{dulgokoska}]

Дните ми са като преспа
Бяла, викаща, студена
И само ти със много нещо -
твоята любов - отнемаш
Този страх - да я прескоча
Този ужас - да я чакам
За да се стопи, нарочно
За да дойдеш не разтапям
дори снежинчица от нея...
Обичам те /в душата стена/