ИГРА: Улови момента

[XpacTa_lavista]

Аз ще падам до вчера
до днес, до после.
До дъно улиците ще премеря.
И ако следва нещо след това
ще го потърся, и ще го намеря.

[Zatoichi]

Който търси - намира,
който намира - жлее;
каквото ти животецът сервира,
все друго във душицата ти зрее.
[lol]

[RAZLICHEN]

Главите ни са пълни до горе
с ненужна,алчна информация,
поединично се спасяваме-позор е,
че си отива българската нация...

[XpacTa_lavista]

Зимата затяга своите клещи
и пътя бележи с прахуляк от спомени...
Когато си трябва я носим на плещи,
подобно на земята-листата отронени.

[XpacTa_lavista]

Това зрение...така уморява
така затяга свойта кучешка примка,
със старите си навици не се прощава-
да вижда ясно и зад всяка димка. [confused]

[gabi_gabi]

Не ще ме разбере духът ти,
не ще го побере умът ти.
Аз тъжна съм, неразгадана,
и свята съм, но неразбрана.

[{dulgokoska}]

Не ще ме гушна твойта съвест...
Не ще ме и целуне вяра...
Защо така сами си тръгваме...
Не е ли Обич оцеляла?!...

[RAZLICHEN]

МислИ сега,какво направи
със думи,хвърлени...така,
защо отново със чука удари
по нежната,неискаща...мечта...

[Zatoichi]

И ето,още една година
бързо пак се изтъркаля
с градежи много и руини,
и пак напред,та до безкрая.

[{dulgokoska}]

Мен някой стих би ме разтопил...
Но пак на своя лед ще се опирам...
Днес ден красив у мене е попил...
И чакам шанс... да пробвам свойта сила...

[Zatoichi]

Скоро някой пътя си ще стяга
ще шепти в ухото авантюра,
който сложи си обувки на бродяга
ще го чакат дни и нощи щури.
:)

[ilusia]

Дом не успях да сътворя.
Живея в къща от сатен.
Крехко ми е във душата ,
поседни за мъничко до мен [reevvv]

[Zatoichi]

Душите са за свобода родени,
недей затваря своята във къща,
на битието дните му са преброени,
а душата е на вечното присъща.

[ilusia]

Не искам вечност....
Ни живот на Богове ,
стига ми във моя мъничко човечност ,
когато ми е болно някой да се отзове

[Zatoichi]

Ех,как всички ставаме пациенти,
когато до сърцето хаоса опре,
как търсим в своите моменти
някой,който времето да спре...