News:

"А, важно е да има правосъдие в една държава. ... Защото има ли правосъдие - има държава. Няма ли правосъдие - плюй на държавата ..."

Стих с последното изречение!

Started by ProstoAz, October 19, 2006, 01:57:35 AM

Previous topic - Next topic

0 Members and 4 Guests are viewing this topic.

{dulgokoska}

Кой, кой е чувствал трепетът на цялата планета?!...
Онази сила, скрита, в непознатото ни Аз...
Кой е бил безумецът с пламтящата комета...
Да погледне ни дъгата и да каже - "Тя е мраз!"...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Arwen

Да погледне ни дъгата и да каже - "Тя е мраз!"...
Коя? Коя? Нима е истина?! Нима е тя е мраз?
Но как? Та нали в нея ти намери истинското си Аз?!
Защо ти говори така?! Нима любовта е зла...
Нима е студена и жестока...
Не разбирам... Та тя е красива!
Тя ни прави щастливи! Нали...
О, нима дъгата вярва, че тя е зла...
Нима дъгата е узнала болката от любовта?!
Нима е разбрала тъгата и празнотата...
Нима е усетила вкуса на сълзата...
И за това да е намразила красотата...
И за това да се появава само след
плача на небето...
И да обсипва с вълшебни цветове сърцето...
Ах, Любов... нима си тъй жестока...
Нима наистина си зла... нима умееш
само да раняваш... а след това да си
отиваш с гордо вдигната глава...
Защо Любов?! Та ти си тъй красива...
Тъй омайна... или това е маска...
Нима тази сила... е прикриващата ти ласка...
Как да те спася от своето "Обичам те."
Как да те за забравя?
И от нежността, нямата в очите ми,
как да те избавя?
Как да те предам на оня скитник-спомена?
Как да те отмина?
Как да умъртвя любовта, безоката...
...като нямам сили?...

{dulgokoska}

Нима тази сила... е прикриващата ти ласка...
Която ме измерва съприкосновено...
Нима съм още мила в грозната си краска...
И прошката показа се не толкова свещена?!...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Ljusi

И прошката показа се не толкова свещена?!...
Но- единствено възможна в този миг...
във мисълта от тебе вдъхновена
се къпе раждането на среднощен вик.

Arwen

Се къпе раждането на среднощен вик
от спомена за онзи обичан лик.
Писък проехтява... раздира тъмнината...
Мисъл разпиляна... обгърната сред
плаща на тъмата...
Някогашните мечти захвърлени са в пепелта.
Остават единствено горещите сълзи...
мъката с тях да давиш...
Безмилостно желание за смърт...
дори за себе си не жалиш.
Изсъхнал клон, сред пустота и безгранична самота.
Любов или омраза... духом падаш...
Себе си проклинаш... желанията забравяш.
Среднощен вик... един последен миг...
Глатка въздух... въздишка тиха...
Тишина... писък проехтява...
мисълта за смъртта живота пропилява...
Как да те спася от своето "Обичам те."
Как да те за забравя?
И от нежността, нямата в очите ми,
как да те избавя?
Как да те предам на оня скитник-спомена?
Как да те отмина?
Как да умъртвя любовта, безоката...
...като нямам сили?...

{dulgokoska}

Мисълта за смъртта живота пропилява...
Затова не мисли вече за мен...
Аз бях до тук - крива и права...
Насетне си Ти... жив по модел...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Donnerjack



                     Насетне си Ти...жив по модел...
                     презнощен мечтите си сбираш,
                     от мене най-щедро си взел...
                     но кратък деня ще отричаш...
                   
                     
                     
"Аз бях роден да бъда градинар..."

{dulgokoska}

Но кратък деня ще отричаш...
Те словата у теб не са много...
А в дните, що твърде обичаш...
Задълго да спреш не, не можеш...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Dideto

Задълго да спреш, не, не можеш..
Почиваш си.. после отново
поемаш по пътя си дълъг..
А времето бързо минава..
за почивка все не остава!
Забързан и все запъхтян..
ти пътуваш нанякъде.. но винаги сам!
Don't speak..    I know just what you're saying               
                        So please stop explaining
                     Don't tell me cause it hurts..

Афродита

Ти пътуваш нанякъде.. но винаги сам!
И броиш бавно завоите ...
какво ли те очаква след онзи там ...
Вървиш напред, назад не се обръщаш ...
а след теб мостове и сгради горят ...
правиш се , че гласовете подир себе си не чуваш ...
отиваш си ... крясъци остават да кънтят като в празен храм ...
Душата ти е моя цветна дреха.
Минзухар, усмихващ пролетта

от днес ще бъда, съм. А Ти полека
по вятъра ме намери. Сега...

Ухая на любов от цяла вечност.
Но скоро ще се срещнем. Знам това.

¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Отиваш си ... крясъци остават да кънтят като в празен храм ...
Върви ... Щом така пожела... Щом без мен ще си по-добре...
Тръгвай!Не ще те спра...Щом искаш да останеш сам...
Ала преди да си отидеш,върни ми сърцето,което ми взе...

Ljusi

Ала преди да си отидеш,върни ми сърцето,което ми взе...
То измъчено тупти там, някъде във твоите нозе...
Но всъщност- не, това е някаквм заблуда.
В краката ти се мятат като луди
моята депресия и мойта самота.

T

Моята депресия и мойта самота...
Как да ти ги опиша...
Няма да ми стигнат думите в света
Ако реша да ги изпиша...
Ще разбереш само ако Тъгата тебе те догони
Ако почне и твойто безизразно лице сълзи човешки пак да рони...
Но дори тогава няма да усетиш онова,от което
Трохичка по трохичка ми се рони бавно сърцето...
Her feelings she hides.
Her dreams she can't find.
She's losing her mind.
She's fallen behind.
She can't find her place.
She's losing her faith.
She's fallen from grace.
She's all over the place.

ava

Трохичка по трохичка ми се рони бавно сърцето....
Така, както от песъчинки е съставено стъкълцето....
Бавно губя възможността си да обикна пак
и започвам да потъвам във коварен мрак...
Знаеш от какво се получи така, нали....
Просто защото ти жестоко пак ме нарани....
Не можа да се отучиш от този гаден навик -
на обичта да отговаряш все с погнусен вик....
Ще ти подаря тез топли бадемови очи,
изпиващи те жадно всеки път, макар и да горчи....
Ще ти подаря устните, окъпани във грях,
защото ти си дяволът, по който аз толкова копнях...

Ще ти даря и похотливото си тяло,
каквото никое момче не е видяло....
Ще ти отдам и цялата си страст,
но само ако бъдеш ти под моя власт....

Хайде, приеми подаръка дето днес ти давам....
Една неземна нощ така ти обещавам....
Но ще ми подариш ли нещо ти в замяна
или ще ме оставиш използвана, но и засмяна.....

gabi_gabi

на обичта да отговаряш все с погнусен вик
чувствата ми да пренебрегваш всеки ден
навик имаш и дахът ми да спираш за миг
но винаги си бил ледено студен
В един живот една любов се пада.

Или я следваш неотлъчно.
Или я гледаш как си заминава.

By phibi

Всеки миг е още един шанс... да се усмихнеш..