Стих с последното изречение!

[Dideto]

Ще стопли едно студено сърце...
Ще го сгрее, както само тя може!
Усмивка ще изгрее на това личице,
колко малко е нужно.. Мили Боже!

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

Колко малко е нужно.. Мили Боже...
колко малко,за да пламне любовта...
Но колко дълго да остане може,
докато пристигне тук скръбта...?

[Arwen]

Докато пристигне тук скръбта...
не е нужно да я чакаш...
щом боли от любовта...
тя е спътницата вечна...
И така болката в душата отлагаш...
Предаден, пронизан...
само едни мъртви чувства влагаш...
Тъгата те изпива... погубва...
Нямаш сили да се бориш...
Боли, кърви... без глас крещи...
Няма смисъл... погубени са чувства, мисли...
ето, остават само съзли... с тях се давиш...

[T]

Ето, остават само съзли... с тях се давиш...
Опитваш се да ги събереш със длани
Търсиш как от сянката им да се избавиш
Изхода е тъй далеч...а сърцето вече се разкъсва от рани...
Мъчиш се да продължиш...длъжен си за себе си да го направиш
Протягаш треперещи ръце...но дори те от сълзи са раздрани...
Оставаш сам сред калта,а дори молитва за сбогом няма как да отправиш

[Arwen]

Оставаш сам сред калта, а дори молитва за сбогом няма как да отправиш.
Изгаряш бавно сред пламъци студени,
мислиш за онези дни - пропилени...
В калта се давиш... нямаш сили да се изправиш...
Раздира те болка жестока...
Но само писък един отеква сред черна прокоба...
Сива и мъглата около теб се сгъстява...
Устните напукани безмълвна молитва мълвят...
Но уви... Боговете отдавна за тебе спят...
Забравен... отхвърлен... сам...
Умираш насред живота си все още неизтлял...

[{dulgokoska}]

Умираш насред живота си, все още неизтлял...
Защото пепел покрива всяка лицева гънка...
Бременна с болка и много печал...
Изстиваш... Изстива и светулката жълта...

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

Изстиваш... Изстива и светулката жълта...
Изстива сърцето ти,а някога жарко бе...
Без теб изстинаха ръцете,а душата ми е мъртва...
Тръгна си...Замина...Питам се къде?

[LuSi]

Тръгна си...Замина...Питам се къде?
По света се скиташ или в синьото море
Зоще не си при мен сега
Върни се, моля те за мен ти си света!

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

Върни се,моля те,за мен ти си света!
Без теб мъртва съм отвътре,дори да живея...
Без теб,любими и без любовта
от ден на ден все повече линея...

[Arwen]

От ден на ден все повече линея...
Стапям се сякаш... изгубвам се сред мрачна светлина...
Чезна бавно в лъжите - там в онези...
заблудените... оплетените... мечтите...
Вярвах им преди... не знаех, че така боли...
Не знаех, че вкуса бил тъй горчив...
от сълзите...
Сянка... сред светлина съм...
Лъч сред тъмнина...
Мрачен танцьор в нощта...
Сребърен ангел сред утришна зора...
Но се губя... ден след ден...
малко, по малко...
сякаш съм стъкло...
и чупя се бавно...
После пак съм сянка...
призрак излязъл от пустощта...
Врекъл себе си на мрака...
зъл... подъл... линеещ...
Губя се... изчезвам...
дали със светлината се сливам...
или сред тъмнината потъвам???
Но малко, по малко залязвам...

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

Но малко,по малко залязвам
и настана вечна тъмнина...
Чувствата си вече не показвам,
защото няма смисъл от това...

[..::Smexorankata::..]

Колко време вече болката ме следва!
Мойте крачки прави свои сърцето ми изследва!
Сянката като облак тъмен нощем ме дебне,
а през деня решава да поспи,да подремне.
Почива си кротко,но щом усети капка в мене тъга,
идва и се присъединява,сякаш е супер-игра!
Пак ме пронизва и хич не ме щади,
показва ми острата поличба и ме ранява със сълзи ..
И все пак,може би защото няма смисъл от това-
тя ме погазва и после ме гледа,
но нивга не е подала ръка!

[Dideto]

Но нивга не е подала ръка,
дори когато е толкова нужна..
Сякаш не я интересува това.
Как тогава да бъдем задружни?!

[Arwen]

Как тогава да бъдем задружни?!
Как приятелко моя...
след като ти смяташ приятелството за ненужно...
Защо си тъй студена... нямаш ли малко топлинка останала...
Нима той всичката я взе...
нима му даде своето сърце?!
Усмихни се мила моя...
аз ще съм до теб...
Знай заедно ще върнем онова
което той от теб отне...
Искам пак да си като преди...
искам пак да съумееш да ми разкриеш
онези твоите... вълшебните мечти...
Върни смеха в душата...
Върни радостта предишна...
Ще ти помогна да прогониш болката.
Не разбираш ли тя е толкова излишна...
И като преди ще бъдеш ти красива...
и като преди ще се смееш безгрижна...
Ще ти помогна мила моя
като преди да бъдеш щастлива!!!

[T]

Като преди да бъдеш щастлива...
На това си способна
Можеш да убиеш мъката във теб отровна
За това не ти е нужен той
Не трябва задължително да бъде твой
Просто ти е нужно да повярваш в чудесата
И не само да повярваш...да разчиташ на съдбата...
Повярвай...за да заслужиш мястото си на Земята...
Моля те от все сърце...възроди от миналото красотата...