Стих с последното изречение!

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

Ще я оставя да се спаси от облака на животът ми сив.
По-добре да е далеч от мен...Не искам да страда...
Само когато тя е да мен се чувствам щастлив,
но по-добре за нея ще бъде с мен да не остава...

[Dideto]

Но по-добре за нея ще бъде с мен да не остава...
защото според мен греши.. макар да знае, че е права
Аз никога не бих простил със мене да се подиграват..
Добре го чуй и запомни.. Отивай си!.. Недей остава!..

[{dulgokoska}]

Добре го чуй и запомни.. Отивай си!.. Недей остава!...
Заключат ли се стъкени врати... Само отражение по мрак настава...
И много лъскава самотност... Празнота и още нещо...
Но ти върви, сега върви... За да останеш от страната на човечното!...

[T]

Но ти върви, сега върви... За да останеш от страната на човечното!...
И миналото ако искаш пак кълни...няма да изтриеш грешките...
Сама във тишината ме остави...
Не питай нищо...просто напусни
За да не зърнеш мили тез очи...
Как не спира дъждът във тях да ромоли...

[{dulgokoska}]

Как не спира дъждът във тях да ромоли...
В двата вира, родени от ласки...
И отмива, и донася, и така си върви...
Непроменени остават еднаквите краски...

[ava]

Непроменени остават еднаквите краски...
Очите ти все лъжливи са зад различните маски....
И дори в рамка като на картина прекрасна
усмивката ти излъчва двуличност ужасна....

[Arwen]

Усмивката ти излъчва двуличност ужасна...
В очите чете се надсмешка още по - страшна...
Има там желание за власт.
Искрици на ненавист обгращат всичко в черен мраз.
Душата ти завладяна е от омраза,
всичко там тъне в празнота...
Но ти не съжаляваш...
чуждите души без капка жал раняваш!
Докога кажи ми ще живееш сред тази подлост?
Докога ще се криеш в лъжливата си гордост?
Не ти ли писна да мамиш и да мразиш?
Нима не разбираш?
Ти единствено само себе си губиш.
Върни се! Бъди като преди... моля те...
Спомни си онези твои неповторими мечти...

[{dulgokoska}]

Спомни си онези твои неповторими мечти...
В които дъгата блестеше със мен...
Спомни си, гневът нека се изкриви...
И премине в усмихнат наш паралел...

[gabi_gabi]

И премине в усмихнат наш паралел...
И се сбъднат нашите мечти...
Сърцето ми ще се сдобие с крила
и двамата, повярвай ми, ще полетим..

[Dideto]

И двамата, повярвай ми, ще полетим
сред облаци пухкави ще се носим!
Достигнем ли Слънцето ще се заслепим..
И за мъничко сянка ще просим..
Тогава ангели с бели крила
ще ни обгърнат, ще ни спасят..
За първи път бягам от топлина..
И се моля за мъничко студ..

[{dulgokoska}]

И се моля за мъничко студ...
Топлината ти мен ме гнете...
И души ме, обесва на връх...
Дето слънцето силно пече...

[gabi_gabi]

Дето слънцето силно пече...
и рекичката тихо тече..
Там спомените си тихо пазя
Там те обичах и там клетвата дадох...

[Arwen]

Там те обичах и там клетвата дадох...
Там и тогава... в миналото... в безвъзвратно загубено...
Там се кълнях, пред огледалото на заблудените ми мечти.
Тогава ти казах "Обичам те" без да знам колко безмислено е било.
В миналото оставих онези проклети мои сълзи и пак
в миналото оставих твоите пагубни, жестоки лъжи!
Там и тогава... някога... много отдавна сякаш...
идваш като спомен във мен, като бегъл мираж...
но уви няма топлина в душата ми... 
за да си спомня красотата на очите ти...

[T]

За да си спомня красотата на очите ти...
Мислиш ли,че много ще ми трябва?
За да разчистя прахта..за да открия лъжите ти
Дали дълъг път ще трябва да си проправя...
За да те зърна за последно... отново
Какво е нужно да сторя...?
За да загубя себе си...за да съм нула наново
За да грешките вечни пак да повторя...

[gabi_gabi]

За да грешките вечни пак да повторя...
За да раната широка аз отворя
Миг поспри , обърни се
да чуеш - ще ти кажа пак "върни се"