Стих с последното изречение!

[ReNKaTa]

От край до край всичко тъне в разврат.
Очите гледат мрачно към земята.
И няма спомен от мечтата,
всичко се завърта в кръговрата,
на лъжата вярват, не в съдбата..

[defiant_spirit]

На лъжата вярват, не в съдбата,
въпреки че късички са и краката,
ала нявга тъй подреждат се нещата,
щом притиснат ти си до стената..

[lepidopteria]

Щом притиснат ти си до стената,
вземи чук и безмълвно руши
камък по камък разбивай нещата,
които ти пречат, дори да боли...

[nejno_angel4e]

които ти пречат, дори да боли...
те са тези - чувствата,
които те топлят , когато вали...
те ще бъдат онези, а след години - аз, същата...

[balrog]

те ще бъдат онези, а след години - аз, същата...
но ще дойдат нови - по-истински и по-прилични,
и те ще ме обичат, независимо че аз съм същата,
че аз останах чувствена и много по-различна.

[defiant_spirit]

Че аз останах чувствена
и много по-различна,
пръсната на сто звена
от твоята илюзия двулична,
но знам ще дойде миг,
когато твоят плен,
ще преживея като вик,
в един нормален ден...

[lepidopteria]

В един нормален ден
слънцето ще се покаже уморено
и може да ме няма мен
но тук ще има още нещо съкровено –
ще съм оставила мечтите си за теб
под онзи камък, до вратата;
и може по-дълбоко в каменния зев
да съм ти скрила биле за душата...
Ще съм прибрала още в скрина
две палещи надежди за любов
и под дръвника в люта зима
ще откриеш огънят готов –
ще съм измела паяжините от тавана,
ще съм заслала топлият юрган,
ще къкри тенджерата с говора на мама,
и ще те чака медец от ланския буркан...
В един нормален ден
Аз може да съм само шепот непотребен,
Но носиш ли в сръцето си ти мен
Ще бъда твоя миг вълшебен...

[defiant_spirit]

Ще бъда твоя миг вълшебен
и приказка вълшебна във нощта,
от твойто щастие обсебен
за мене нищичко не'ща.

Ще бъда утрото звънливо,
за твоята усмивка вечно жадно,
денят, кат виното пенливо,
ще топля щом на тебе ти е хладно...

За мене искам малко само,
едничко нещичко да зная,
че ти ще бъдеш мое рамо,
опората ми чак до края...

[blood killer]

Опората ми чак до края,
във нея тя ще се крепи,
но само за момент, аз зная,
тя може да я  разруши.

За болка, за тревога, за уплаха,
предаден съм със  думи бързи
и пак оставам сиромаха,
тоз който рони черни сълзи!

Опора нямам, но не се предавам,
макар на колене да съм сега,
обичам силно, даже се раздавам,
и виждам пак една искра.

Проблясва лекичко в далечината,
не бърза, идвайки едва- едва,
но пак аз виждам красотата,
това надеждата била!

[lepidopteria]

Това надеждата била –
Безименна фалшива вечност,
Рогата крава и змия,
Паразитиреща в човечност.
Това е друго няма:
Една заблуда, като в сън
на жинерадостна измама,
необвързан с реалността отвън.

[balrog]

Необвързан с реалността отвън,
аз пътя на съдбата следвам,
но аз не съм бечвуствен пън,
любовта докрай аз ще преследвам...

[Афродита]

"Любовта докрай аз ще преследвам"...
Заявих без замисъл, без свян...
Младостта прибързана е и не знае,
пиянство що е, нито храм...

И тръгнах аз по дивата пътека.
Изкачвах, бягах, чувствах се по - сам,
намирах се и падах... и пак полека...
ставах яден, объркан, запъхтян.

Гневът в радост, научих  да превръщам...
Сега не гоня вече Любовта,
а към себе си отрезнявайки се връщам...
Каква ирония е нашата съдба...

[Gentiana]

Каква ирония е нашата съдба...
Веднъж прегръща, после силно плясва
и питаш се защо, къде, кога... -
объркан си и нищо не е ясно.

Каква ирония е нашата съдба...
Дали е майка или мащеха не зная.
Животът, всъщност, просто е игра.
Игра, в която често е начало краят.

[balrog]

Игра, в която често е начало краят,
не бих избрал и заради теб дори,
не мога да стоя, безропотно да трая,
искам да играя, пък нека да боли...

[lovesnoopdogg666]

Искам да играя, пък нека да боли...
Все пак - един път се живее.
Може би...

Искам да танцувам!
Хайде, моля те, стани,
хвани ръката ми
и в кръг ме завърти!

Моята игра такава е.
Не прилича на белот.
Често свършва ми дъхът,
ала за мен танцът е живот.