News:

У нас човещина не се продава ... не се и краде, за това я няма ...
М. Карбовски

Стих с последното изречение!

Started by ProstoAz, October 19, 2006, 01:57:35 AM

Previous topic - Next topic

0 Members and 4 Guests are viewing this topic.

{dulgokoska}

И само светлина остава...
След залеза на книгите наши...
Листата бавно пожълтяват...
Но пазят тайни... мили, страшни...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Arwen

Но пазят тайни... мили, страшни...
Чувства, желания... прокълнати и ужасни...
Спомен... скитник подъл... навява самота...
Любов... изсъхнал клон... празнота...
Тайни за едно сърце... илюзии за едно лице...
Страх и тъмнина... мрак и пустота...
Изплуват от нейде мечти...
Виновно се спотайват...
Напомнят за едни отминали лъжи.
Мисли и желания съзнаето омайват,
чувства и терзания нощем се показват...
Смели и красиви, страшни и ужасни
в сънищата ми залязват...
Как да те спася от своето "Обичам те."
Как да те за забравя?
И от нежността, нямата в очите ми,
как да те избавя?
Как да те предам на оня скитник-спомена?
Как да те отмина?
Как да умъртвя любовта, безоката...
...като нямам сили?...

{dulgokoska}

В сънищата ми залязват...
Всички наши думи, чувства...
А знаеш колко е омразно...
На мен да спя и да напускам...
Своята обител от странности...
И колко тежи ми, когато...
След хиляди мъки заспя тъй напразно и...
Сънят ме гнети, и е... кратко...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


неземен

но знам,Ясно

Сънят ме гнети,и е...кратко...
Не разбирам, но знам.
И казано ясно и кратко -
как приспал те бих бързичко там.
Заспала би за 0 време
стига аз да се заема...
To be,or not to be

Zatoichi

Стига аз да се заема
с непосилната задача -
да те превърна във поема
пееща във здрача -
на котка ще замясаш,
с нокти ще ме драскаш
и,уви - не ще ти втасаш -
вечно ще ме стряскаш.  [lol]
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

Arwen

Вечно ще ме стряскаш
във сънища и мисли.
Вечно над мен ще властваш
сред бури и урагани.
Сред звездите ще си...
Ще ме следваш по пътя...
Ще отнемаш дъха ми...
И ще възраждаш живота ми.
Ще си подъл и зъл,
ще ме погубваш без мисъл,
Ще си мил и добър,
тихо ще ме целуваш в съня ми.
Вечно над мен ще властваш.
Ще даравяш любов и омраза,
обдърнат във лед и наслада...
ще ми даваш смисъл да живея,
а след това ще ме кълнеш да умирам без пощада...
Как да те спася от своето "Обичам те."
Как да те за забравя?
И от нежността, нямата в очите ми,
как да те избавя?
Как да те предам на оня скитник-спомена?
Как да те отмина?
Как да умъртвя любовта, безоката...
...като нямам сили?...

{dulgokoska}

А след това ще ме кълнеш да умирам без пощада...
След като от мене снемеш своята вина...
Аз не искам и не мога да съм в твоя си порядък...
Прости и прокълни ме, но аз с Теб и в Тебе ще умра...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


gabi_gabi

Прости и прокълни ме, но аз с Теб и в Тебе ще умра...
Отивайки в земята прокълната от злите същества...
Прости, но ще се въздигна в небасата и ще полетя
може да умирам но ще видя истинската свобода...
В един живот една любов се пада.

Или я следваш неотлъчно.
Или я гледаш как си заминава.

By phibi

Всеки миг е още един шанс... да се усмихнеш..

неземен



Може да умирам но ще видя свободата.
Такава "свобода"намирам -
не харесва никой на земята.
Да умреш за нещо го рабирам-
в битка  с злото ни познато.
Но така да си умреш
без бой
не бива,
а,и не ти отива.
Ти трябва бой
последен да дадеш,
и ако потрябва...
да умреш!
To be,or not to be

Dideto

Да умреш!
Безкрайно лесно е това..
Съдбата си избираш сам!
Но да се бориш!
Да водиш битка със смъртта..
Това изисква сила.. трябва плам!
И въпреки това решаваш ти!
Щом смяташ, че живота ти е жалък,
че няма смисъл да оставаш тук..
Тогава си върви.. Страхливец малък!
Don't speak..    I know just what you're saying               
                        So please stop explaining
                     Don't tell me cause it hurts..

Arwen

Тогава си върви.. Страхливец малък!
Махай се... Остави ме тук сред милион сълзи.
Не се връщай, измамнико жалък.
Достатъчно болка ти ми причини!
Не искам вече ръцете ти,
нямам нужда от очите ти...
Нямаш място във сърцето ми!
Там единствено останаха лъжите ти!
Как да те спася от своето "Обичам те."
Как да те за забравя?
И от нежността, нямата в очите ми,
как да те избавя?
Как да те предам на оня скитник-спомена?
Как да те отмина?
Как да умъртвя любовта, безоката...
...като нямам сили?...

T

Там единствено останаха лъжите ти!
Там,зарити надълбоко в моето сърце
И там се вкорениха и мечтите ми
За които се молех да се сбъднат с две ръце...
За тебе тез лъжи не струваха...
Само моите очи,потънали от скръб в сълзи
със всяка следваща се сбогуваха...
Да...за теб всичко вече е нищо,носещо само лед и хлад
За мен...това е всичко...моя бездънен,изпепеляващ ад...
Her feelings she hides.
Her dreams she can't find.
She's losing her mind.
She's fallen behind.
She can't find her place.
She's losing her faith.
She's fallen from grace.
She's all over the place.

Arwen

За мен...това е всичко...моя бездънен,изпепеляващ ад...
Сълзи, разпилени мечти, това е моя малък свят.
Мъртви езера, прецъфтели цветя... спомени отминали...
тихо покрай мене преминали...
Душа... сама... сърце... едно...
сред лед и мрак загинали...
Останала, от нейде отронва се сълза...
Дума неизказана... кървава брезда...
Любов ли бе? Тъга ли бе? Живот ли бе?
Съдба може би?!
Но едиснтвено болката остана,
единстевено раната кървеше...
спомена болеше...
сълзи... с кървави следи...
Любов, Живот, Съдба...
тъга, болка, жена...
Как да те спася от своето "Обичам те."
Как да те за забравя?
И от нежността, нямата в очите ми,
как да те избавя?
Как да те предам на оня скитник-спомена?
Как да те отмина?
Как да умъртвя любовта, безоката...
...като нямам сили?...

gabi_gabi

тъга, болка, жена...
малка, нежна
като цвете, умираща
в мрака студен
крещи силно
но сама е тя
ето идва...
ще я вземе смъртта...
В един живот една любов се пада.

Или я следваш неотлъчно.
Или я гледаш как си заминава.

By phibi

Всеки миг е още един шанс... да се усмихнеш..

{dulgokoska}

Ще я вземе смъртта...
Оназ болка...
Която у нас с теб шурти...
И няма да спомня я...
Скоро...
Докато Тя сама не реши...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."