Стих с последното изречение!

[LuSi]

Моля те от все сърце...възроди от миналото красотата...
Отвори очи, огледай се ... виж как блести луната
Докосни с ръце ... с две топли меки длани
И ще се отвори моето сърце ... не ще има вече рани

[Unforgotten`feeling`f]

И ще се отвори моето сърце ... не ще има вече рани,
които никога няма да зарастнат...
Защото очите...толкова дълго желани
повече няма в живота ми да пробляснат...

[неземен]

И ще се отвори моето сърце ... не ще има вече рани,
които никога няма да зарастнат...
Защото очите...толкова дълго желани
повече няма в живота ми да пробляснат...

Повече няма в живота ми да пробляснат
надеждите за нова истинска любов.
И днес това ми е пределно ясно.
Да срещна удара съм днес готов.
Със разум,твърдост,както си умея,
аз без да мисля нито миг за нея...

[{dulgokoska}]

Аз, без да мисля нито миг за нея...
Виждам те покрусен и разбит...
Победата със чувства бе Химера...
Но падна Ти - последният войник...

[NeMogaDaPisha]

Но падна Ти - последният войник...
Отекна в ушите ми послединят ти вик...
Но мисълта, че няма да те видя вече,
сърцето ми жестоко на две разсече...

[T]

Сърцето ми жестоко на две разсече...
Остави го така...никога не стана цяло вече
Че е съществувало дори на мига забрави
Със хладнокръвие и типична класа го направи
Разченето ми сърце във пропаст от сенки изостави

[{dulgokoska}]

Разсеченото ми сърце във пропаст от сенки изостави...
И духна свещта, що показваше ИЗХОД...
Летях аз надолу, болеше... не лазих!...
От мене ти падна безумно по-низко!...

[Zatoichi]

От мене ти падна безумно по-низко!
Восъка на свещта в безкрая разпиля,
а в един момент до мене беше толкоз близко!
Уви,на късчета разби моята дъга...

[{dulgokoska}]

Уви, на късчета разби моята дъга...
А тя за тебе беше сътворена...
И все пак в шепи две ще ги сбера...
Цветовете да слепя и пак да се засмея...

[Zatoichi]

Цветовете да слепя и пак да се засмея -
това е моята съкровенна цел.
Отново искам тихо с тебе да запея,
да запея като славей,със сърце на орел...

[{dulgokoska}]

Да запея като славей, със сърце на орел...
И крилете ми малки да понесат ми душата...
Това пък е моята най-висша цел...
Не искам си гроба в калта на земята...

[Zatoichi]

Не искам си гроба в калта на земята -
толкова е тесен,студен и неуютен,
искам да съм облак под дъгата -
облак нежен,облак безприютен...

[{dulgokoska}]

Облак нежен, облак безприютен...
Това си ти в небето сред земя...
Продала себе си за цена подкупна...
Лети надалече, Тя за теб не е среда!...

[Zatoichi]

Лети надалече,Тя за теб не е среда!...
Онази,която със фалшиво лустро обеща
да те излекува  с ласка истинска,добара...
Онази,злата сред миража - съвестта...

[{dulgokoska}]

Онази, злата сред миража - съвестта...
Всъщност ни пази човечни...
Ранява, боли, но така...
Със тебе не сме тъй далечни...
И усещам те близо до мене...
Изкупваме двама вината...
Онази - злата е грешна...
Но щом с теб съм, за мен е Добрата!...