ИГРА: "Тренировка за поети"

Started by DEVIL_IN_HEAVEN, October 07, 2005, 22:03:21 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 13 Guests are viewing this topic.

Unforgotten`feeling`f

Разбих всичко,което създадох
и илюзиите пазени изчезнаха завчас
Защото себе си предадох
и самата себе си лъгах аз...

~Time now to spread your wings, to take to flight.Aim for the burning sun.

Adri_ana

...и самата себе си излъгах аз,
и виковете ми безгласни пак са...
Като отминал спомен, смачкан фас
боли ненужно пропиляната сълза...

fam

Ненужно пропиляната сълза
ненужно върна спомен за мъжа...
ненужно сърцето търси обичта
ненужна съм..когато съм сама.
И Доброто и Лошото са плод от съзнателен избор...аз направих своя.

malka_galq

когато съм сама,
когато няма с кого да споделя,
когато ти не си до мен,
дори  да е ден,
тогава моето успокоение
е моето вдъхновение!
Аз съм самотна душа
и търся доброта,
но никъде не откривам
и със земята се сливам...

Qween of the black hearts

Няма със кого да споделя
как кре6ти във мен ду6ата
за6тото тебе трябва да деля
и да играя с другата играта

тебе трябжа да реля

iani4ka

тебе трябва да деля-така е,
но толкова много те обичам
Тя за мене може да не знае,
а аз с обидни думи я наричам
 

много нескопосано се получи...но не съм го изпитвала това

Look into my eyes - you will see
What you mean to me
Search your heart - search your soul
And when you find me there you'll search no more

Уенди

Аз с обидни думи я наричам
и си тръгвам,тръшвайки вратата.
А в нощта разплакано момиче
ИСКА ДА РАЗКЪСА ТИШИНАТА.

Adri_ana

Иска да разкьса тишината,
а тя единствена й носеше покой...
Отдавна няма никой в тьмнината,
сьрцето дреме в тягостен застой.
Дори греховно сьвьршена в своето непостоянство, с перфектност неповторима в своето несьвьршенство...
И пак ужасяващо упорита в своята неувереност, така страховито уверена в своята упоритост...
Винаги безбрежно непоколебима в своята самотност и пак пустинно сама в своята колебливост...
Дали е истински неистинска в своята престореност или с льжовна неподправеност в своята си истинност?...

DEVIL_IN_HEAVEN

А тя единствена й носеше покой,
но даже тишината й отнеха,
потъпкаха я с приказки безброй,
разкъсаха я също като стара дреха...
Здравей!

Исках само да ти се извиня за дългото си отсъствие. Не бях готова да ти пиша. Днес се събудих. И открих, че дишам. Спомних си, че ми липсваш. И ето, родиха се няколко стиха...

Уенди

#759
също като стара дреха
хвърлихме на пода любовта.
ПОСЛЕ В ДРУГ ПОТЪРСИХМЕ УТЕХА
Но се сблъскахме със самота.

reinbow

А после в друг потърсихме утеха
и търсихме, и молихме за милост,
и страдахме безумно в самота проклета,
сърцата ни умираха, останахме без сили...

repi-s-lychec

И страдахме безумно и безсмислено,
и само болка в нас остана
и вечната кървяща рана,
за туй, че вече не сме близки.
Простите удоволствия са последно убежище за сложни натури

reinbow

И вечната кървяща рана
останала след бурята. Сред нищото
разпръснат е кервана на чувствата,
а вятъра на скуката отвял е мислите...

rikardo_riva

Сред нищото кат'в космоса безкраен 
седя и слушам тишината.
И мъчиме въпрос тъй краен
за ползата от самотата.

everlasting

Ползата от самотата
Че има ли такова нещо?
Щом студените и нокти аз усетя
Ще ми се да плача дълго и горещо...
Можем да дадем на другите само онова, което имаме в себе си!!!