News:

Хабят се животите в България - и вие сте слепи да не го кажете това помежду си, неми сте и сте глухи като българи ...
из "Черните пътща на Европа" - М. Карбовски

ИГРА: "Тренировка за поети"

Started by DEVIL_IN_HEAVEN, October 07, 2005, 22:03:21 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 3 Guests are viewing this topic.

iani4ka

дълго и горещо ме целуваш
сладко ми говориш ти за нас
с усмивки сърцето ми купуваш
и дълго гледаш ме в захлас...

Look into my eyes - you will see
What you mean to me
Search your heart - search your soul
And when you find me there you'll search no more

rikardo_riva

Дълго гледаш ме в захлас,
но незнаеш истина една,
че тази пропаст между нас
едва ли ще запълни любовта.

reinbow

Пропаст между нас - пустиня бяла
от чувствата изсъхнали... Вали,
но не дъждът живот дарявал,
а спомени отминали - уви...

DEVIL_IN_HEAVEN

Вали... навън са улиците вредом сухи,
от облаците капки не пропадат...
Навярно сол горчива се цеди в дъхът ми,
където болка в гърлото засяда...
Здравей!

Исках само да ти се извиня за дългото си отсъствие. Не бях готова да ти пиша. Днес се събудих. И открих, че дишам. Спомних си, че ми липсваш. И ето, родиха се няколко стиха...

rikardo_riva

Сол горчива, нищо не отмива.
Реки от чувства разпиляни.
Пресъхват те - със солена диря
е линията на живата на дланта ми

reinbow

Реки от чувства - страсти полудели
сърцето ми превръщат в див мустанг
във ненаситен бяг прупескащ. Спре ли
ще бъда мъртва капчица тъга...

rikardo_riva

Във ненаситен бяг се спуска днес живота.
И мъча се мига да уловя.
Та да не казвам после с неохота-
"Живота мина-изпуснах любовта."

Adri_ana

Мьча се! Последен опит да говоря,
за сетен пьт -  не трябва да мьлча!
Сьс себе си ще трябва да се боря...
О, мили мой, не искам да те нараня!




Дори греховно сьвьршена в своето непостоянство, с перфектност неповторима в своето несьвьршенство...
И пак ужасяващо упорита в своята неувереност, така страховито уверена в своята упоритост...
Винаги безбрежно непоколебима в своята самотност и пак пустинно сама в своята колебливост...
Дали е истински неистинска в своята престореност или с льжовна неподправеност в своята си истинност?...

rikardo_riva

Ще трябва да се боря с чувства най-различни,
когато ме е обсебила тя.
Защо попадам в положения критични,
щом пленик съм на любовта?

Bonita

пленник съм  е душата ти,
на любовта в оковите горя.
Копнея пак,отново да те видя и
да останеш с мен и след смъртта...
Кълна се...никога да не забравям теб!!!

DEVIL_IN_HEAVEN

И след смъртта във себе си аз нося
загадката, която завеща...
И след смъртта у мен е жив въпроса:
дали да ме обикнеш, ти успя?
Здравей!

Исках само да ти се извиня за дългото си отсъствие. Не бях готова да ти пиша. Днес се събудих. И открих, че дишам. Спомних си, че ми липсваш. И ето, родиха се няколко стиха...

waitshark

Да ме обикнеш се надявах,
                      до последно чаках,тъй смирен,
                      но ето че предаваш мойта вяра,
                     
нараняваш ме отново.

bubeto

#777
Нараняваш ме отново,
капка жалост в тебе няма
и пак със сълзи се моля
отново да те видя.
Величието идва не когато ти върви, а когато си подложен на изпитания, удари и разочарования, на тъга и болка; защото само ако си бил в най-дълбоката бездна - можеш да видиш истинската красота, когато изкачиш върха!

iani4ka

отново да те видя аз мечтая-
твоята усмивка и очи,
но дали си същият не зная
и помниш ли ме още ти.
Аз съм онова момиче,
което в онзи летен ден
на тебе даде си сърцето,
надявах се да бъдеш с мен

Look into my eyes - you will see
What you mean to me
Search your heart - search your soul
And when you find me there you'll search no more

rikardo_riva

#779
"Аз съм онова момиче" -
надявах се да чуя аз,
ухание на пролет, на кокиче
и ум да губя от захлас.

Аз имам няколко адреса,
но сякаш съм се загубил
и сякаш божия намеса
от живец и страст ме е лишил.

Къде е туй приказно момиче
да разпали в мен страста,
в лишения и злост да не отрича
нито мене, нито любовта?