News:

"Млади поети, бъдете българи, синове на своя народ. Чувствайте и пишете по български. Черпете вдъхновение не от чуждите души, а от българската, от богатата и здрава българска душа. И разкрийте ни я, осветлете я. Засявайте в девствената и почва заедно с почитта към родното и благородните семена за любов към доброто, към истината, към човека, и тя ще ви се Отзове с благодарност."

Иван Вазов

ИГРА: "Тренировка за поети"

Started by DEVIL_IN_HEAVEN, October 07, 2005, 22:03:21 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 2 Guests are viewing this topic.

rikardo_riva

Там е тъмно и боли сърцето.
Тъмно е дори, където
гори със силен пламък любовта.
Но знай, че просто е съдба
и е въпрос единствено на време
в тъмното да блесне светлина.
И с кинжал от силен блясък
да срази нощта със трясък.

iani4ka

#811
Кинжалът във сърцето ми
заби и дори не се замисли,
а уж обичаше ме силно ти -
предателство! Сега върви!
Иди си, без да се обръщаш!
Не искам в живота ми да си,
Простих, а ти какво ми връщаш?
Предателство! Върви,
не искам да те виждам, разбери!

Look into my eyes - you will see
What you mean to me
Search your heart - search your soul
And when you find me there you'll search no more

DEVIL_IN_HEAVEN

Предателство - какво да се очаква -
познавам аз прекрасно този тип!...
Додето от самотност се оплаква,
едва успява време да ти отдели!...
[evil]
Здравей!

Исках само да ти се извиня за дългото си отсъствие. Не бях готова да ти пиша. Днес се събудих. И открих, че дишам. Спомних си, че ми липсваш. И ето, родиха се няколко стиха...

everlasting

Какво да се очаква значи?
Не мога да продължавам днес така...
Всеки път крещя и плача,
През сълзи виждам твоята ръка.

Протегната към мен, но не...
Ти нарани ме силно знай
Какво си ти - едно дете,
Но днес аз слагам край.
Можем да дадем на другите само онова, което имаме в себе си!!!

rikardo_riva

Ти нарани ме силно знай
и знам какво в умъти щъка.
С теб да съм желая, но кумай
търсиш ти разлъка.

Искам вплетени един във друг
и обгърнати във рими, и от строфи завити
да сътворим на всичките на пук
рожби от слава покрити.

iani4ka

С теб да съм желая  аз и дори
готова съм света да преобърна,
но далече вече си от мене ти,
в птица искам  аз да се превърна
за да мога тебе да открия
и сърцето си на теб да дам
но лицето си ще скрия,
за да не ме видиш ти,
                     но не от срам.

Look into my eyes - you will see
What you mean to me
Search your heart - search your soul
And when you find me there you'll search no more

rikardo_riva

От срам аз целия пламнтя.
Пред теб от срам как да застана?
Ти предвестник си на любовта-
стани любов та стебе да остана.

От срам аз целия пламнтя
и мисля си за тебе вече.
Дано във мислите си не греша,
че мен обичаш ме човече.

От срам аз целия пламнтя,
защото може грешка да направя.
Но срамно нещо ли е любовта
и как кажете ми да я оставя?

От срам аз целия пламнтя,
защото може би на друга аз се вричам.
На другата тогаз ще обясня,
че наказан аз ще я обичам.

От срам аз целия пламнтя,
че я карам в мене да повярва.
Но нека вярва в любовта-
до истинския пътя тя прокарва.

Adri_ana

"На друга аз се вричам" -
дочух, а после онемях...
Отивай си! Това изричам
и трьгна си... Умрях!
Дори греховно сьвьршена в своето непостоянство, с перфектност неповторима в своето несьвьршенство...
И пак ужасяващо упорита в своята неувереност, така страховито уверена в своята упоритост...
Винаги безбрежно непоколебима в своята самотност и пак пустинно сама в своята колебливост...
Дали е истински неистинска в своята престореност или с льжовна неподправеност в своята си истинност?...

iani4ka

И тръгна си...
          А аз стоя си до вратата
след тебе гледам,
         с поглед те следя
         За миг ти разби мечтата
      Не, аз тебе не коря.
И тръгна си...

         
                         

Look into my eyes - you will see
What you mean to me
Search your heart - search your soul
And when you find me there you'll search no more

reinbow

След тебе гледам, ала слепи
очите ми се взират във нощта,
умира бавно в мен сърцето,
отиде си, а с теб и любовта...

DEVIL_IN_HEAVEN

Отиде си, а с теб и любовта...
Какво на мене ми остави?
Адрес и номер в малката ръка -
ако в беда и нужда някога изпадна...

Не искам обичта ти! Ти задръж
и номера, и картичките и цветята...
Ако обичал си ме, дръж се като мъж -
Кажи ми "Сбогом!" , затвори вратата!
Здравей!

Исках само да ти се извиня за дългото си отсъствие. Не бях готова да ти пиша. Днес се събудих. И открих, че дишам. Спомних си, че ми липсваш. И ето, родиха се няколко стиха...

Ангелче

Кажи ми "Сбогом" - за да продължа напред,
за да събудиш нови ценности в духа ми...
Моят свят е свят на тъжния поет
когото ти презря и възроди в съня ми...

За да мога да живея и без теб
тази обич със сила изтръгни
Нека вместо мъката по теб
за хиляди неща да ме боли!

...И се късам - малка светлинна проекция,
която разделяш, продаваш, изпиваш с очи!...
Дай ми отрова, морфинова бърза инжекция...
Прегръдка до смърт, но без да боли!

DEVIL_IN_HEAVEN

Да ме боли - това е явно начертано
на дните ми от моята съдба!
Да ме боли, додето не остане
и капка нежност в женската душа!...

Да ме боли - пак кръста си ще нося
от тук до края на света...
ще търся отговора на въпроса
защо било е писано така?
Здравей!

Исках само да ти се извиня за дългото си отсъствие. Не бях готова да ти пиша. Днес се събудих. И открих, че дишам. Спомних си, че ми липсваш. И ето, родиха се няколко стиха...

Dumpster

#823
Защо било е писано така?
Защо те чакам, както чакам автобус,
вместо да взема роза във уста
и да танцуваме танго, а после блус?

Защото не обичам да танцувам,
защото не обичам да дерзая.
В момента искам аз да псувам
и всичко живо да ругая!




DEVIL_IN_HEAVEN

И да танцуваме танго, а после блус...
Поемам аз ръката изморена,
не ми отказвай - имаш хубав вкус,
щом сам избрал си да танцуваш с мене!...

Дори и да не съм ти първата кралица,
танцьорката ти най-добра,
а също тъй - не първа хубавица...
Красиво в мен танцува любовта!...
Здравей!

Исках само да ти се извиня за дългото си отсъствие. Не бях готова да ти пиша. Днес се събудих. И открих, че дишам. Спомних си, че ми липсваш. И ето, родиха се няколко стиха...