ИГРА: "Тренировка за поети"

Started by DEVIL_IN_HEAVEN, October 07, 2005, 22:03:21 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 4 Guests are viewing this topic.

iani4ka

Страст ли само бе това-
нашата вълшебна нощ.
Исках с теб да съм добра-
за да бъде вечна тя...
но едва на сутринта
ти от мене си замина
и остави ме сама
щастието ми отмина.

Look into my eyes - you will see
What you mean to me
Search your heart - search your soul
And when you find me there you'll search no more

rikardo_riva

#781
Нашата вълшебна нощ
умножи по сто и даже по хиляда,
и ще усетиш странна мощ
от любовната наслада...

И щастие ще те обзема
до последния ти дъх,
живота ти ще е поема,
а ти във моя - връх!

teamote^

Странна мощ в мен напира -
дали да не ударя още една ракия
или на вън да изляза
в тайнството на нощната стихия

Adri_ana

Нощната стихия ме привлича
с тайнственост,а мойта самота
намерила опора там - наднича,
през рамото на мойта суета.
Дори греховно сьвьршена в своето непостоянство, с перфектност неповторима в своето несьвьршенство...
И пак ужасяващо упорита в своята неувереност, така страховито уверена в своята упоритост...
Винаги безбрежно непоколебима в своята самотност и пак пустинно сама в своята колебливост...
Дали е истински неистинска в своята престореност или с льжовна неподправеност в своята си истинност?...

rikardo_riva

#784
Намерила опора там, в душата,
загнездена, таи се любовта
и чака да открехнат й вратата,
та с взлом да покори света.

iani4ka

да покори света душата ми мечтае-
да полети свободна като птица-
да мога да живея,  както зная
и никой за правилата да не пита.

Look into my eyes - you will see
What you mean to me
Search your heart - search your soul
And when you find me there you'll search no more

Adri_ana

Свободна като птица,
но с отрязани крила...
Безлична като скица -
незавьршена... Сама...



Дори греховно сьвьршена в своето непостоянство, с перфектност неповторима в своето несьвьршенство...
И пак ужасяващо упорита в своята неувереност, така страховито уверена в своята упоритост...
Винаги безбрежно непоколебима в своята самотност и пак пустинно сама в своята колебливост...
Дали е истински неистинска в своята престореност или с льжовна неподправеност в своята си истинност?...

DEVIL_IN_HEAVEN

Безлична като скица
не ще да бъда. В цветове
ще стана аз - кралица
на всичките ти светове!...
Здравей!

Исках само да ти се извиня за дългото си отсъствие. Не бях готова да ти пиша. Днес се събудих. И открих, че дишам. Спомних си, че ми липсваш. И ето, родиха се няколко стиха...

rikardo_riva

#788
Ще стана аз - кралица ти пред мен-
ще стоя пред теб с наведена глава.
И с взор от великолепието ти сломен,
ще моля да те зърна на мига.

Ще страдам във очакване на твоите ласки,
но далеч ще си от мен.На висота,
от пантеона на кралските ти власти
ще дочакам може би смърта.

teamote^

Да те зърна на мига как желая,
да се слеем с тебе в едно.
Събличай ме не с думи или очи,
съблечи ме нека гола остана,
виж как тялото ми пламти.
С твоето иска да се слее,
заедно да изгорят.

eScaPisT

Виж как тялото ми пламти
Виж как за тебе изгаря..
Само теб иска то...
Само с теб да се слее в безкрая..
Destiny

DEVIL_IN_HEAVEN

Само теб иска тялото - изнемощяло,
жадно, пламнало, ласка копнее...
Ако можеше, само как би закрещяло,
в порив безпомощен с теб да се слее...
Здравей!

Исках само да ти се извиня за дългото си отсъствие. Не бях готова да ти пиша. Днес се събудих. И открих, че дишам. Спомних си, че ми липсваш. И ето, родиха се няколко стиха...

fam

#792
Ако можеше само да зърнеш очите,
трескаво търсещи теб във тълпата.
Ако можеше само да те прегърна с ръцете,
прегръщали до днес самотата.
Ако можеше да те последвам,
с теб бих вървяла до края......
Може ли?! Питам с надежда...
така и не успях да узная.
И Доброто и Лошото са плод от съзнателен избор...аз направих своя.

sadness_MASTER

"с теб бих вървяла до края..."
Изрече го тихо,защо ли?Не зная.
И грохотът адски разтресе сърцето
във вечност гробовна убила детето
Заспа тишината на старото минало
изстина в мъглата,кат' цвете погинало

repi-s-lychec

Изстина в мъглата на сивото минало,
изстина безмълвно със скрита тъга,
забрави за себе си, цвете погинало,
само се обрече на самота.
Простите удоволствия са последно убежище за сложни натури