ИГРА: "Тренировка за поети"

[lili_li]

Намерих сили да си тръгна
и сякаш свикнах с мисълта,
че няма те и няма да те има
било то днес или сега.

[{dulgokoska}]

Било е от рана да плача...
Със чистия детски си смях...
И от любов да се смея...
Стрита самотно на прах...

[me4tatelka]

Стрита на прах от годините теменужка
вчера намерих. Сред страници бледи
на прашна детска книга. И изпитах нужда
да се заровя в от детството мили куплети.

[{dulgokoska}]

Теменужка нароних във твоята чаша...
Да те целуне с дъх-кадифе...
Аз вярвам, ще помниш дланите прашни...
Които поръсиха твойто сърце...

[lili_li]

В,длани събирам сърцето,
омаяно от билките любовни.
Теменужен мирис ще помни
в миг и дните съдбовни.

[me4tatelka]

Събирам във косите пеперуди.
Често се обличам във зелено.
Обичам сутрин рано да се будя –
всяка капка лято да усетя.

[lili_li]

Зелено.Мирис на трева.
Слънчеви усмивки, светлина.
Мечти за дълго лято,той и тя
един до друг за вечни времена.

[me4tatelka]

Вечни пътища и интереси няма.
Казали са го във древни времена.
Да се стремим към новото трябва,
щом сме постигнали своя мечта.

[lili_li]

Пътища пребродих да те срещна.
Нови мечти начертах.
Изписах крила пеперудени
и с тях към теб полетях.

[{dulgokoska}]

Пеперудени да бяха днес ръцете ти...
Аз бих превърнала се в цвят...
Да ме целуват като слънце леко...
Да мога миг да полетя...

[lili_li]

Бих превърнала всяка надежда в усмивка.
Бих раздала на всички вместо омраза, любов.
Би бил деня по-красив,
ако слушаме всички,какво ни е дадено
с благослов.

[I_Lov3_Him_Eternally]

Не си подчертала за това си избирам: деня по-красив

Деня по-красив днес посрещнах,
с рози, тези ухайни цветя ...
вместо да плача осъзнах ...
колко трябва живота да ценя!
Никой никого няма да чака!
Усмивката днес е печат за света!
Щом този свят към теб ръка протяга,
вземи я това ни трябва, тук и сега!

[Афродита]

"Никой никого няма да чака!"
И тръгнахме слепи по пътя коварен ...
Светулките нежно в цветята угасват ...
Блъсна се в нещо - духът ти покварен ...

[maimunkaaa]

Цветята угасват.....
Тъй както угасва пламъка на любовта.....
Но сипеш ли на цветята малко вода, те се съживяват.....
Тъй както ако потърсиш отново любовта..... !

[Lady_DiSaSteR]

Те се съживяват пред погледите бледи
и леко засияват в ефирната Луна
когато разбереш,че май си заслужава
тогава се поражда от пламъка искра