ИГРА: "Тренировка за поети"

Started by DEVIL_IN_HEAVEN, October 07, 2005, 22:03:21 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Моята омраза е безпределна днес...
Да,любовта предишна превърна се в омраза.
Гнева и яростта над мен взеха превес...
Днес съм глуха за думите,които каза.

Katenceto

Глуха за смеха ти,
глуха за плача ти,
глуха за света,
глуха в любовта..
...Още сънувам само теб, твойте устни, твойте думи.Още те нося като клетва във кръвта ми.Още се моля нощ и ден да те имам пак за мен.Още искам всичко твое да е мое...

gabi_gabi

в любовта не чувам хорската омраза
падам ставам  продължавам...
извисих се в небесата - полетях
повкаряйки една крилата фраза
В един живот една любов се пада.

Или я следваш неотлъчно.
Или я гледаш как си заминава.

By phibi

Всеки миг е още един шанс... да се усмихнеш..

vanilla_g

Глуха ще бъда за думи и обещания ,
без жал ще обърна гръб , надалеч ще вървя ,
няма ще бъде душата ми за болка и за стенания ,
ще скитам , ще бягам , при теб няма пак да се спра !

"Когато се молиш на Бога, уповаваш се на Неговата милост. Когато се молиш на Дявола - това е сделка - можеш да поискаш всичко. Но в замяна трябва да обещаеш нещо; а Дяволът приема само един залог..."



Katenceto

Ще скитам без спомени винаги,
във минало прашно ще ровя в нощта,
ще търся спасение и мечти ненадминати,
ще скитам....но пак съм сама....
...Още сънувам само теб, твойте устни, твойте думи.Още те нося като клетва във кръвта ми.Още се моля нощ и ден да те имам пак за мен.Още искам всичко твое да е мое...

gabi_gabi

ще ровя в душата си празна
ще търся следи от добро
но вече от всичко се дразня
та там е събрано цялото зло
В един живот една любов се пада.

Или я следваш неотлъчно.
Или я гледаш как си заминава.

By phibi

Всеки миг е още един шанс... да се усмихнеш..

Katenceto

Всичко загубих незнайно,
спомен,мечти и света,
и тебе дори ще загубя,но бавно,
защото ми пречи смеха..
...Още сънувам само теб, твойте устни, твойте думи.Още те нося като клетва във кръвта ми.Още се моля нощ и ден да те имам пак за мен.Още искам всичко твое да е мое...

edin_zabraven_mig

Смеха танцува по моите устни ,
ала маска е това на мойто лице ...
Колко ли още ще се смея с преструвка,
като от вътре плаче ранено сърце.

Аз тихо, потайно, съм седнала
в скута на свойта съдба.
Ръце към нея протегнала,
чакам я, търся я с гняв,
но този гняв е мълчание,
което капка по капка тече,
но по-скоро отчаяние,
на едно малко, страхливо дете!

¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Ще се смея с преструвка,
а сълзи ще напират в очите...
Ще копнея за нежната ти целувка,
защото без теб сивеят дните...

gabi_gabi

за нежната ти ръка, която ме докосва
за малката целувка, която осветява мрака
за миналото което, не мога да забравя
и мъката, която вечно ще тая...
В един живот една любов се пада.

Или я следваш неотлъчно.
Или я гледаш как си заминава.

By phibi

Всеки миг е още един шанс... да се усмихнеш..

Katenceto

За миналото аз забравих,
за миналото ти прости,
че днес те аз така забравих,
че истинско е без твоите очи...
...Още сънувам само теб, твойте устни, твойте думи.Още те нося като клетва във кръвта ми.Още се моля нощ и ден да те имам пак за мен.Още искам всичко твое да е мое...

~InSanE~

~Днес забравих твоите обещания,
сладко-горчиви среднощтни признания...
Днес се отрекох от стари покаяния,
и сякаш съм готова за нови препитания...

°
~i like my loneliness and
the thoughts it brings...
the darkness can sometimes be
a pleasure to me..
°

Arwen

#3702
Среднощтни признания... тихо мълвиш в мрака...
Слушам те, омайвам се... как сладко лъжеш мили...
Опиваш ме до дъно, с излюзии покриваш душата...
Губе се в тъмнината... едвам дишам... нямам сили...
Бавно ме убиваш... смучеш от сърцето...
изпиваш ме... лъжовни капки страст се утаяват в мен...
О, заледяват се... превръщат ме в камък студен...
Какво направи с мене... тези среднощтни признания...
как наивно повярвах на твоите лъжливи обещания...
Как да те спася от своето "Обичам те."
Как да те за забравя?
И от нежността, нямата в очите ми,
как да те избавя?
Как да те предам на оня скитник-спомена?
Как да те отмина?
Как да умъртвя любовта, безоката...
...като нямам сили?...

~InSanE~

~Името ти на глас не мога да изрека.
Едвам дишам.Боже,кога ще спре дъжда?
Смучеш от сърцето всяка капка доброта.
Студ спрях да изпитвам,достатъчно студена съм сега.

Очите ти - мразя ги и ги обичам.
Мечтая за оная...лъжлива топлота.
Устните ти - да ги галя,хапя и дера...
Тия лъжовни капки страст създават в мене тая самота.

И да съм зла,сега това единствено умея.
За нищо вече не мога да плача,да копнея.
Защо ми сложи тез дяволски рога?
Кой ще ме превърне в ангел и кога?
°
~i like my loneliness and
the thoughts it brings...
the darkness can sometimes be
a pleasure to me..
°

Arwen

Достатъчно студена съм вече...
Мога да се слея със света в сатанинската му безчувственост...
Ще скрия ранената си душа много далече...
Със студ ще прокрия някогашната нежност...
С математическа прецизност ще изчисля всяка загуба
и така ще продължа без да мисля за преди...
без да роня горчиви сълзи...
До тук бях с мечтите...
Спирам да копнея... дори ще забравя за теб и за лъжите...
Как да те спася от своето "Обичам те."
Как да те за забравя?
И от нежността, нямата в очите ми,
как да те избавя?
Как да те предам на оня скитник-спомена?
Как да те отмина?
Как да умъртвя любовта, безоката...
...като нямам сили?...