ИГРА: "Тренировка за поети"

Started by DEVIL_IN_HEAVEN, October 07, 2005, 22:03:21 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

{dulgokoska}

Сатанинската му безчувственост, някогашната нежност...
Всяка загуба, Боже, върни ни...
Любовната безвкусица, общата безнадеждност...
С тях пак проклей ни... Моля, не пести ги...
Нищо друго няма от Теб да поискаме...
Даже ще забравим, че Рай съществува...
Обещание даваме "Място разчистваме!"...
Нека другите души към Дома ти пътуват...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Dideto

Искам завинаги да си отида,
да се скрия от тази жестокост!
Няма ли веднъж поне да видя,
че има на този свят малко нежност?
Хора, бъдете добри!
Невъзможно ли ви изглежда?!
Точно в тези времена, толкова зли..
Имаме нужда от малко надежда!
Всички таим в сърцата си обичта..
Но защо.. За какво я крием?
Споделете я.. всички имаме нужда от това..
В прегръдка топла копнеем да се свием!
Don't speak..    I know just what you're saying               
                        So please stop explaining
                     Don't tell me cause it hurts..

edin_zabraven_mig

Надежда търся аз във твойте думи
и малко обич във твоите очи ...
"Дали друг ще застане помежду ни
и ще се опита подло да ни раздели?"-
Това дори не ме вълнува,
защото щом се любят две сърца,
чувствата колкото и да бушуват,
във тях не гасне любовта.
И всеки може би копнее
да се гушне в прегръдката на нежността,
защото един живот живеем
и какво е той без любовта?

Аз тихо, потайно, съм седнала
в скута на свойта съдба.
Ръце към нея протегнала,
чакам я, търся я с гняв,
но този гняв е мълчание,
което капка по капка тече,
но по-скоро отчаяние,
на едно малко, страхливо дете!

¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Струва ми се,че объркахте играта...

Твойте думи не ще забравя,
още ехтят в ушите...
Паднала как да се изправя?
Как да съживя дните?

Zatoichi

Ехтят в ушите ми химни позлатени
пеят славеи в безкрайно нежен оборот,
а под листата есенни в целувка наредени,
намигна ми прелрасния живот.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Химни позлатени се изливат...
От мечтите, що възпяват ми деня...
Лошите невинаги загиват...
Щом в момент един сгрешат...
Именно това е скрито злато...
И точно то с Човека ни сближава...
Химни пее всяко птиче ято...
Извива "Всеки прошка заслужава!"...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


ava

Птиче ято донесе топли сладки дни...
Но в сърцето пак ще е стиденичко, нали?
То няма нивга отново да се сгрее...
Да обича - таз магия то няма вече да умее...
Щастлив бъди, че ме осакати навеки...
Щастлив да си по твоите пътеки...
Ще ти подаря тез топли бадемови очи,
изпиващи те жадно всеки път, макар и да горчи....
Ще ти подаря устните, окъпани във грях,
защото ти си дяволът, по който аз толкова копнях...

Ще ти даря и похотливото си тяло,
каквото никое момче не е видяло....
Ще ти отдам и цялата си страст,
но само ако бъдеш ти под моя власт....

Хайде, приеми подаръка дето днес ти давам....
Една неземна нощ така ти обещавам....
Но ще ми подариш ли нещо ти в замяна
или ще ме оставиш използвана, но и засмяна.....

Zatoichi

Щастлив навеки ще остана,да,
под ясното,изпъстрено небе,
ще бъда като пролетна река -
преливаща във всеки лес,земя,поле.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

"Да бъда или да не бъда?!..."
Това е въпросът горчив...
Криещ отговор в много заблуди...
С които човек е щастлив...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


ava

Крие човек в себе си истини безброй....
Но понякога от тях той не намира си покой....
Мир за душата търси нейде той....
Май ще го намери след поредния запой.....
Ще ти подаря тез топли бадемови очи,
изпиващи те жадно всеки път, макар и да горчи....
Ще ти подаря устните, окъпани във грях,
защото ти си дяволът, по който аз толкова копнях...

Ще ти даря и похотливото си тяло,
каквото никое момче не е видяло....
Ще ти отдам и цялата си страст,
но само ако бъдеш ти под моя власт....

Хайде, приеми подаръка дето днес ти давам....
Една неземна нощ така ти обещавам....
Но ще ми подариш ли нещо ти в замяна
или ще ме оставиш използвана, но и засмяна.....

gabi_gabi

душата че намери спасение
само в светлото прозрение
и ако сам достигнеш там
воин ще станеш ти голям
В един живот една любов се пада.

Или я следваш неотлъчно.
Или я гледаш как си заминава.

By phibi

Всеки миг е още един шанс... да се усмихнеш..

Zatoichi

Ако сам във глупостта си ти потънеш,
мислейки,че можеш с гордост с живота да се справиш,
знай,в крайречен камъклесно ще се спънеш
и като рибчица на сухо в миг ще се удавиш.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Крайречен камък тъжи...
Защото водата далеч е...
И не може за миг да отмий...
Калта, що по него все лепне...
Крайречен камък мълчи...
Подритван от мръсни нозе...
Пътници много, уви...
Но ни един не го пуска в море...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


gabi_gabi

мръсни нозе по тревата газят
ръцете студени лицето галят
пак онзи смъртоносен вик
ме зове от дъното на ада
пак от любов страдалец сив
поставя черната преграда
и мен ще положат там -
черен воин във този свят голям
В един живот една любов се пада.

Или я следваш неотлъчно.
Или я гледаш как си заминава.

By phibi

Всеки миг е още един шанс... да се усмихнеш..

Zatoichi

С мръсни нозе тъпчат цветята
с мръсни нозе лягат по леглата.
Мечтаят...с мръсни нозе,
е,не са ли хората свине...?  [lol]
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.