News:

"А, важно е да има правосъдие в една държава. ... Защото има ли правосъдие - има държава. Няма ли правосъдие - плюй на държавата ..."

ИГРА: "Тренировка за поети"

Started by DEVIL_IN_HEAVEN, October 07, 2005, 22:03:21 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Katenceto

На теб ръцете си подавам
по пътя общ да тръгнем,да горим,
и цялата любов на теб раздавам,
със нея ние ще се преродим...
...Още сънувам само теб, твойте устни, твойте думи.Още те нося като клетва във кръвта ми.Още се моля нощ и ден да те имам пак за мен.Още искам всичко твое да е мое...

OvCeL4EnCetO

Ще преродим онази,старата любов
и досега залята от вълните на скръбта,
ще се пресегнем и през сълзи
своите ръце за миг ще хванем..
и ще се стопим..
Life is beautiful.So simple.

Arwen

През сълзи гледам как си тръгваш.
През сълзи виждам как гръб обръщаш.
През сълзи викам да се върнеш.
През сълзи гледам как улицата пресичаш.
Как за миг глава извръщаш...
Но аз заслепена от сълзите
не съзрях как за сбогом помахваш...
Как да те спася от своето "Обичам те."
Как да те за забравя?
И от нежността, нямата в очите ми,
как да те избавя?
Как да те предам на оня скитник-спомена?
Как да те отмина?
Как да умъртвя любовта, безоката...
...като нямам сили?...

OvCeL4EnCetO

Заслепена от сълзите,останала сама,
гледам в мрака и за теб отново се моля...
Тъжно се усмихваш и..изгаряш..
А сълзата ми се стича
и отново твоето име изрича
...
Life is beautiful.So simple.

Arwen

Гледам в мрака... търся теб...
Все те чакам и тайно се надявам... ти ще се появиш...
Ще дойдеш като призрак от миналото...
Дали денят ми ще озариш...
това не зная... но чакам... изпитвам наслада
от срещата тъй безпощадно желана...
Макар да си подлец...
макар сърцето ти да е оплетено в лъжа...
душата да е тъкана от измама...
желая точни ти да си онзи нагъл подлец
обрекъл ме на гибелта нежелана...
Как да те спася от своето "Обичам те."
Как да те за забравя?
И от нежността, нямата в очите ми,
как да те избавя?
Как да те предам на оня скитник-спомена?
Как да те отмина?
Как да умъртвя любовта, безоката...
...като нямам сили?...

Katenceto

Дали денят ми ще озариш
с искра от вечния ти огън,
живота мой да промениш,
но моля те не казвай сбогом...
...Още сънувам само теб, твойте устни, твойте думи.Още те нося като клетва във кръвта ми.Още се моля нощ и ден да те имам пак за мен.Още искам всичко твое да е мое...

Arwen

Не казвай сбогом...
Не, мили това не бе моя глас...
Аз със гордост си тръгнах...
Защо сега ме гледаш със...
ах, надежда ли е това в очите...
Нали така реши...
искаше сами да сме от сега...
Нали точно ти душата ми разби...
Кажи ми защо седиш и с очи ме
молиш дума спасителна да промълвя...
Не виждам смисъл... разбираш ли...
Аз нямам какво да ти дам вече...
погубиха се мечти... а вярата стопи се в тях...
потънаха в ледени светове...
Хайде сега върви си...
забрави ме... не моли... не ме проклинай...
А аз дори да извикам... "Върни се... "
не, не, ти не се обръщай...
Как да те спася от своето "Обичам те."
Как да те за забравя?
И от нежността, нямата в очите ми,
как да те избавя?
Как да те предам на оня скитник-спомена?
Как да те отмина?
Как да умъртвя любовта, безоката...
...като нямам сили?...

Katenceto

Върни се в съня ми,
любов сътвори,
но никога не се обръщай,
миналото във съня остави...
...Още сънувам само теб, твойте устни, твойте думи.Още те нося като клетва във кръвта ми.Още се моля нощ и ден да те имам пак за мен.Още искам всичко твое да е мое...

edin_zabraven_mig

Сътвори една надежда -
храм на любовта,
но само тъй изглежда,
защото рухна той сега.

Аз тихо, потайно, съм седнала
в скута на свойта съдба.
Ръце към нея протегнала,
чакам я, търся я с гняв,
но този гняв е мълчание,
което капка по капка тече,
но по-скоро отчаяние,
на едно малко, страхливо дете!

AkashA

Любовта - тя е за поетите.
Аз ще ви говоря за другите неща-
за болката, омразата, за онези тежките
изгарящи до болка в душите ни петна.
Родени от жаждата да черпим светлина
без да се замисляме дори за миг за високата цена,
която носи всичко за което се преборим.
Ще ви говоря за това как каквото и да сторим
като остр кинжал злото в нас се впива
и капка подир капка кръвта ни то изпива.
Ще ви говора как изглежда света през моите очи.
Как всичко хубаво в него рухна под жарките лъчи
на онази остра ярост и устрем вездесъщ
да бъдем вечно силни по своя земен път.
Как често забравяме, че всички сме сами
и без да се улавяме потъваме в лъжи
за туй , че адски светло е в душите ни сега..
Да спрем да се залъгвамен-
тънем в нищета...

Не, любовта е за поетите...
А този стих сега разкава за онези - другите неща
които всеки премълчава, защото в този свят
да говориш за красивото е чест и слава и
усните ни за тези тежки думи тук мълчат!!!

Behind His Mask,          Where Did He Go,         The Clown Is Dead,
He Was Only Human,    No Laughter In Heaven,  The Laughter Is Gone,
A Person Who Feels     Where Did He Go,           The Clown Is Dead,
Like You And Me.        Where Did He Stay?       A Life's On The Run.

...

¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Защо ми се струва,че объркахте играта?

edin_zabraven_mig

Ами май май ииии аз така си мисля :)

Поетите тъгуват като всички други
и плачат като ги боли.
Всички обявяват ги за луди,
защото преследват своите мечти.

И търсят пламък вездесъщ -
пламък от любов ...
Не търсят злоба или мъст,
а само стимул нов.

И всеки премълчава
всичко що му е в сърцето
дорде не потъне във забрава
и не политне към небето.

Ала твърде късно е тогава,
защото написаното на хартия
и то потъва във забрава,
а после някой го затрива.

И очите на слепците
никой не ще отвори ...
Ние не чуваме молбите
и когато някой ни говори,

но чуваме това, което
всъщност искаме да чуем ...
Ала празно е сърцето
и чувствата си крием.

Така ние си отиваме,
незнаейки защо сме тук
и във вечността заспиваме,
дорде замести ни някой друг.

Аз тихо, потайно, съм седнала
в скута на свойта съдба.
Ръце към нея протегнала,
чакам я, търся я с гняв,
но този гняв е мълчание,
което капка по капка тече,
но по-скоро отчаяние,
на едно малко, страхливо дете!

{dulgokoska}

Стимул съм за твойто его...
Перчиш се ти все пред мен...
Кънти в душата вечно ехо...
И повтаря ти "Кретен! Кретен!"...
Те твоите изцепки са безкрайни...
Като джинка... шарено петле...
Хвърчиш, цвърчиш, а си реално...
Обич търсещо, момче...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Dideto

Ехо.. Чува ли ме някой?
Или пак говоря си самичка?
Няма ли най-накрая да видиш,
че за мене ти си всичко!
Знаеш ли, че се залъгваш
като мислиш, че ме имаш.
И държиш ме във ръце
като шарено петле..
Вярно, че съм много сладка,
но си имам и крила..
Нужно ми е много малко,
за да мога да летя..
Don't speak..    I know just what you're saying               
                        So please stop explaining
                     Don't tell me cause it hurts..

Katenceto

Подчертавайте само 1 дума или фраза  от стихчето
...Още сънувам само теб, твойте устни, твойте думи.Още те нося като клетва във кръвта ми.Още се моля нощ и ден да те имам пак за мен.Още искам всичко твое да е мое...