News:

"А, важно е да има правосъдие в една държава. ... Защото има ли правосъдие - има държава. Няма ли правосъдие - плюй на държавата ..."

ИГРА: "Тренировка за поети"

Started by DEVIL_IN_HEAVEN, October 07, 2005, 22:03:21 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 2 Guests are viewing this topic.

Zatoichi

Параван са и нощите и дните,
зад които сънища танцуват,
истината е в мечтите,
които реалността целуват.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Истината е в лъжата...
Винаги почива там...
Тя е нежна, стъпалата и'...
Пристъпват по ненужен срам...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Нужен е понякога кураж,
също както нужен е страхът,
сбереш ли този екипаж,
ще надвиеш лесно и грехът.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Също както побеждаваш...
Умей със трепет и да губиш...
Плячка лесна да не ставаш...
А себе си в беда да будиш...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Не ставаш ли от лед на пара,
не ставаш ли от огън на вода
и от нота - струна на китара,-
как ще разбереш тогаз света?
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Как ще пееш, ако с ръка...
Стисна ти гърлото, врано...
Май по-добре, откакто сега...
Да посвиря ли с теб на пиано?...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Гърлото ме вече не стяга
от думите скрити и глухи,
далеч от мене болката бяга,
а очите ми остават сухи.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Скрити и глухи чертите...
Не гледат в човешко лице...
Те предпочитат горите...
Дървета с душевни ръце...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Душевни ръце гордостта умиряват,
връщат ума,тишина подаряват,
а когато ги няма,линееш пак сам,
в своята лудост и винаги там.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Винаги там, в небето на случките...
Срещат се свещ с тъмнина...
И сядат уверени да се научат...
На съвместимост добра...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Съвместимост,питам,може ли да има,
там където зреят антоними,
там където лятото със ледената зима
преливат в дни необозрими?...
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Където зреят мечтите...
Страхът е ненужен препарат...
Дори не люти на очите...
Мълчи си, като сянка, благ...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Като сянка през минутите лавирам,
търся своя кръгъл час,
и за секунди до стрелките спирам,
където пак съм "Аз"
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Пак съм "Аз", нали ме знаеш...
Идвам въздух да ти дам...
От онзи - мъничко измамния...
Но дишай смело /лек зандан/...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Мъничко обичаш да преувеличаваш
и себе си в сумрак да обличаш,
ала за мене месечина си оставаш,
без значение какво отричаш.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.