ИГРА: "Тренировка за поети"

Started by DEVIL_IN_HEAVEN, October 07, 2005, 22:03:21 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 2 Guests are viewing this topic.

Zatoichi

Нямам си нищо освен любовта
и искам аз с теб да я деля,
а искаш ли ти...не казваш,
защо така ме ти наказваш...
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Защо така поставяш нещата...
Защо отричаш истинността на словата...
Защо не приемеш, че казах го вече...
Споделям я отдавна... Наблизо и далече...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Истинността на словата,
и ти май пообърна,
та разстрои ми душата
и аз сега да ти го върна.  [lol] [lol] [lol]
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

ToHuTy

Да ти даря ли сърцето си  ..
не мога да го сторя!!
Дали да оставя любовта ни ..
Не,и това не мога ..!
Искам да съм сама на този свят ..
да не обичам никой ..
Да не чувствам болката силна ..
да не  ме нарани никой ..! [lol]

{dulgokoska}

Да ти кажа ли само...
Е, няма да кажа...
Ще завалям пияно...
Ще се намажа...
С благовонни масла...
Че теб да приласкам...
И после в нощта...
Надалеч да те изтласкам...
Думите наши в умерена реч...
Могат да бъдат целувка и меч :p
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Целувка и меч,
хм...това ме привлича,
ще те желая веч,
защото душата ми видя те и те заобича.  :)
Саби ще кръстосваме,
ще кънти стоманен звън
и със тебе двама ще скитосваме,
в моя или твоя сън...  :)  [heart__]
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Моят или твоят копнеж е по-силен?!...
Доколко издържаш болежа обилен?!...
Ти сънуваш все пак, но какво ли там виждаш...
Аз пък съм будна в мираж и сънят се обижда...
Тихичко се смеят думите ни звучни...
Гъделичкат ни, умело към съня твой ни придържат...

[inlovee]
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Какво ли правиш ти през нощите тъмни,
щом не те омайва леглото,
какво ли правиш докато навънка се не съмне,
с какво се бориш,с доброто или злото.  [lol]
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Доброто или злото в мене кънти...
Кое от тези двете в сърцето ми шепти...
Нощем все тук пиша, в мислите летя...
После хващам книжка... не мога да заспя...
И чак по късна доба умората долита...
"Хайде, полегни си!" ми казва без да пита...
И свещта угасям, в леглото място търся...
Въртя се постоянно... Веждите си въся...
И пак аз не запивам, в емоции обляна...
Подремвам за мига и пак със мисли ставам...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

В сърцето ми шепти,
глас тъй познат,
казва:"хайде,полегни",
Сънчо пак дошъл е,ах този тарикат.  [lol]
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Тъй познат развой на нещата...
Отново не ме изненадва краят...
Пак ще ми кажеш "Има надежда на земята...
И утре е ден!"... нека други го знаят...
Аз не желая такива слова...
А просто време не толкова малко...
Остава самотна моята душа...
И мисли си, колко много е жалка...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Нека други знаят това,
нека други значт онова,
искам ти да знаеш колко много те ценя,
искам ти да знаеш,че изтръгваш моя вик "Ура"  :)
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Колко много думи изписани...
Колко много напразни слова...
Защото броят никога не стига...
Да обясниш и изкажеш цялата душа...
Даже мъничко кътче от нея изисква...
Повече думи от нашите тук...
И все пак аз казвам "Теб те обичам!
Защото си истински... За мен си тъй скъп!"
[inlovee] [inlovee] [inlovee]
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

За мен ти си приятелка скъпа,единствена дори,
за мен си и слънцето и блестящите звезди,
защото в хладен ден с лъчите си ме згряваш,
а в жегите летни капчици прохлада подаряваш.  :)
И аз те обичам,защото си истинска и толкова прекрасна
и трудно е да скрия от себе си тъгата най-ужасна,
че пак,отново ще потеглям аз нататък,
към леглото и отвъд съня ми кратък...
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Подаряваш ми толкова искрени неща...
И пак със скрита мисъл да изкупиш своята вина...
Зная те аз просто, признай си го и сам...
Сънят ти не е кратък, а дъъъъъъъълъг е капан...
С рими се опитваш да ме омилостивиш...
Но май че не разбираш - това не е мой каприз...
А просто силно чувство, което сам ти породи...
Да го изстрадвам се научих... Хайде, време е, върви...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."