ИГРА: "Тренировка за поети"

Started by DEVIL_IN_HEAVEN, October 07, 2005, 22:03:21 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 2 Guests are viewing this topic.

{dulgokoska}

Все се мъча да го проумея...
Защо вниманието многолюдно не обичам...
Ама винаги отвътре вилнея...
И всички погледи към мен се стичат...
Някои за внимание подобно умират...
Ах, как искам с тях да разменя...
Това, което хората у мен намират...
И без чужди погледи да продължавам да се веселя...
[shame]
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Ах,как искам до тебе да бъда,
двамата заедно по тротоара да вървим
и чуждите погледи смело да пъдя,
двамата заедно-блян ли е недостижим...  [heart__]
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Чуждите чувства за мен много значат...
А твоите някак чужди не са...
Заедно - блян за реалност желана...
Който може би някога ще достигнем с ръка...

[inlovee]
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Може би някога...ще се достигнем,
няма тогава слова да редим,
защото от радост няма да мигнем
и няма ръцете свои да разделим...  :)
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Няма тогава и дума да кажеш...
Зная си аз, тъй е, нали?!...
Аз в тебе ще гледам... това пък ти знаеш...
И някак неловко ще бъде дори...
Но аз ще се радвам на нашата среща...
Ще бъда безумно щастлива тогаз...
Отсега се вълнува душата горещо...
Не искам да чакам даже и час...
[shame]
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Нали не ще ме забравиш
и нашите писания също,
не знам за в бъдеще какво ще правиш,
но ще пазя аз спомен и чувство могъщо...
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Нашите писания са незабравими...
Май не само ние ще ги помним...
Защото радваме с нашите рими...
И други, които тях ще запомнят...
Колко се радвам, че казваш това...
За мене то значи премного...
Чувства и мисли, родени в случайността...
Споделени в умерено слово...
[inlovee] [inlovee] [inlovee]
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Радвам се аз повече дори,
усмивка на устните се появи,
щастлив ще си легна вечерта,
щастлив ще се събудя сутринта.  :)
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Ще се събудя сутринта с усмивка...
Ако изобщо заспя тази нощ...
След една сладка бонбонена пивка...
Емоции бурни над мен имат мощ...
И няма как да упокоя тези чувства...
И няма как да откажа сега...
Да не лягам скоро... Би било блудство...
Да отхвърля приятната твоя топлина...

Но скоро ти ще ставаш, нали...
Пак сама ще остана... уви...

...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Unforgotten`feeling`f

Ако изобщо заспя в тази нощ,
сърцето трепетно ще танцува,
защото в сърцето има мощ,
която дори нощта сладко целува...

Защото ти ти тук,теб те има,
ти си реален,
не си вече загадка,
защото сега е лято,а не студена зима,
защото любовта ни не е афера кратка...

Защото огънят не загасва,
защото всеки миг го разпалва,
защото целувката доказва,
че обичта по-топла е от лава...
~Time now to spread your wings, to take to flight.Aim for the burning sun.

Zatoichi

Защото целувката доказва...
защото погледа наказва...
защото душата копнее...
защото сърцето не смее...
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Погледът наказва за копнежа скрит...
В душата е проказа блянът, увит...
В мъничко парченце от фантазия пъстра...
Поднесено с лед... който яростно те блъска...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


ToHuTy

Мъничко парченце от душата ми взе ..
И го превърна в скъпоценен камък ..!
Той обаче не остава за мен .. ти го отне ..
Заключи го завинаги в недостижимият замък ..!

Zatoichi

Ти го отне от мен,
отне онзи пламък,
отне ми слънчевия ден
и превърна сърцето в камък.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

"Превърна ме в статуя" казваш ми днес...
Защото дарих ти сърцето си малко...
Едничкото нещо, казваш, ти отнех...
След всичко неразбрана оказах се... жалко...
Аз не можах повече на теб да отдам...
Нямам си нищо освен любовта ми...
И цялата нея за теб беше дар...
Който прие... а след това ме с неразбраност предаде...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."