ИГРА: "Тренировка за поети"

Started by DEVIL_IN_HEAVEN, October 07, 2005, 22:03:21 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 2 Guests are viewing this topic.

Zatoichi

Отново потулена в мъглата,
опитва душата да изплува,
да открие в себе си тя красотата
и на слънцето далечно да се полюбува.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Слънцето далечно е измамно...
Отблизо злобно е и вредно...
Предизвиква множество изгаряния...
Недей го пипа... макар да е модерно [oops]
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Измамно нещо е животът днес,
хващаме се здраво за битието,
губим се във тоз съдбовен лес
и все по-малко слушаме сърцето...
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Все по-малко е моето сърце...
От всичките си грешки се смалява...
Все повече се дави гордото лице...
И пак, и пак до прахта се принизява...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Пак и пак,дъх след дъх,
опитваме да се намерим,
боде сърцето не едничък остър връх,
но ежедневено сили със живота мерим...
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Дъх след дъх аз все се боря...
Не зная какво е предаване...
И непосилното дори ще сторя...
За твоето и мое оцеляване! [inlovee]
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Не зная какво да сторя,
та разстоянието помежду ни да скъся,
вратичка във времето ли да отворя,
или машина пространствена да сътворя...
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Вратичка във времето искам...
И то не само една...
Толкова любими хора през тях да притискам...
Защото щом са далече се чувствам сама...
[reeeev]
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Чувствам те не толкова далечна,
щом ей тука двамцата споделяме
и във студ и във жега безконечна,
стиха със теб поделяме...
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Безконечна песен лее се в душата...
С акорди нежни, безразлични и студени...
Настроенията в мен това са...
Провокирани от чувствата към мене
...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Лее се в душата...
и болката и радостта...
всичко що го има на Земята -
доброто,злото и страстта...
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

И болката, и радостта са ни познати...
С Теб, Поете сме хора, нали...
Нормално е дори и непознати...
Все една съдба да ни обедини...
[heart__]
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Marchellka

Нормално е да се страхуваш,
нормално е да те боли...
Но със болката не свиквай,
а битка срещу нея победи.
Бори се до последно,
със всички сили се бори,
защото ако едно поне си заслужава
то е винаги щастлив да бъдеш ти.
I remember...I remember,don't warry!How could I ever forget...It was the first time...The last time we ever met...

Merito^^

Винаги щастлив бъди заради мен...
Бъди и знаи, че аз съм с тебе
В реалността аз може и да не съм тук,
но ще дойде някога и нащо време...

Djindjer

Време е за ставане дечица,
Сънчо вече отлетя -
през рекичка в горица
скри се в хладната тъма.
За да може тази вечер
пак при нас да долети
и да ни преспива нежно
с "Ти очички затвори!"  [lol] [namigggg]