ИГРА: "Тренировка за поети"

Started by DEVIL_IN_HEAVEN, October 07, 2005, 22:03:21 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

{dulgokoska}

За вас слух се носи, че сте обичани безумно...
От едно момиче и това не е чудно...
Тя вижда у вас истински души...
Които я даряват със сърдечни веселби...
И нека да разкрия тайната пред вас...
Това обичащо момиче съм самата Аз...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


ava

Тайната пред вас е майче веч разкрита...
Момче сърцето мое отново ще подрита...
Но нали не знае - аз не съм от неговите луди фенки...
А такива сме май не сме само двенки...
Ще ти подаря тез топли бадемови очи,
изпиващи те жадно всеки път, макар и да горчи....
Ще ти подаря устните, окъпани във грях,
защото ти си дяволът, по който аз толкова копнях...

Ще ти даря и похотливото си тяло,
каквото никое момче не е видяло....
Ще ти отдам и цялата си страст,
но само ако бъдеш ти под моя власт....

Хайде, приеми подаръка дето днес ти давам....
Една неземна нощ така ти обещавам....
Но ще ми подариш ли нещо ти в замяна
или ще ме оставиш използвана, но и засмяна.....

Zatoichi

Тайната пред вас ще разкрия,
нещо майче огладнях,  [lol]
и за известно време аз ще се покрия,  [lol]
достатъчно в тез секундички вилнях  [lol]
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Разкрита тайна за известно време, не една...
Натрупаха се множко тука чудеса...
Оплетохме се тримца и напуши ме пак смях...
Поетът си отива... да напълни празния тумбак...
Оставаме си двечки... С моето момиче...
Да пишем нови песни... За поета - наше птиче [inlovee]
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


ava

"Моето момиче" - обръщение, от което на смях ме избива...
Към мен никой чувствата си така не излива...
Филмова банална фраза...
изтъркана любовна фаза
Ще ти подаря тез топли бадемови очи,
изпиващи те жадно всеки път, макар и да горчи....
Ще ти подаря устните, окъпани във грях,
защото ти си дяволът, по който аз толкова копнях...

Ще ти даря и похотливото си тяло,
каквото никое момче не е видяло....
Ще ти отдам и цялата си страст,
но само ако бъдеш ти под моя власт....

Хайде, приеми подаръка дето днес ти давам....
Една неземна нощ така ти обещавам....
Но ще ми подариш ли нещо ти в замяна
или ще ме оставиш използвана, но и засмяна.....

{dulgokoska}

Изтъркана, така ли казваш? [lol]
То дори не беше обръщение...
Ама щом така е прозвучало...
Да се оправдавам нямам намерение... :p
А в отговор на това ще стана...
Че малко вече прекалих...
Шегувам се за причината, но наистина преставам...
След този засега последен стих...
[confused]
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


ava

Защо последен стих?
Кажи как и всичко заличих...
Сама ли ще остана...Тъй ли стана...
Кажете що ви сторих и ще престана...
Ще ти подаря тез топли бадемови очи,
изпиващи те жадно всеки път, макар и да горчи....
Ще ти подаря устните, окъпани във грях,
защото ти си дяволът, по който аз толкова копнях...

Ще ти даря и похотливото си тяло,
каквото никое момче не е видяло....
Ще ти отдам и цялата си страст,
но само ако бъдеш ти под моя власт....

Хайде, приеми подаръка дето днес ти давам....
Една неземна нощ така ти обещавам....
Но ще ми подариш ли нещо ти в замяна
или ще ме оставиш използвана, но и засмяна.....

{dulgokoska}

Ще престана за мъничко само да пиша...
Да нагледам сестра си как сега тя диша...
Че изведнъж домъчна ми за моето зайче...
Но ти друго помисли... така стана май че...
Сладка, недей си грешни изводи води...
Аз след мъничко се връщам... но имам нужда да мръдна, уви...
Не си виновничка за нищо, как можа да си помислиш това...
Поетът ще ти прави компания, докато се върна у дома...
[inlovee]
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


ava

След мъничко мен вече може да ме няма...
че брат ми се завръща - той е следващата смяна...
А и мен леглото вече ме зове,
че утре в 4 кат' стана не бих събрала две и две [lol]
Ще ти подаря тез топли бадемови очи,
изпиващи те жадно всеки път, макар и да горчи....
Ще ти подаря устните, окъпани във грях,
защото ти си дяволът, по който аз толкова копнях...

Ще ти даря и похотливото си тяло,
каквото никое момче не е видяло....
Ще ти отдам и цялата си страст,
но само ако бъдеш ти под моя власт....

Хайде, приеми подаръка дето днес ти давам....
Една неземна нощ така ти обещавам....
Но ще ми подариш ли нещо ти в замяна
или ще ме оставиш използвана, но и засмяна.....

Zatoichi

#1734
Смяна ранна щом те чака,
ще имаш близка среща със леглото,
но трудно превъзмогва се мерака-
ние с Нелката хващаме окото.  [lol] [lol] [lol]
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Трудно превъзмогва се поредна лъжа...
Пореден път аз чувам "Скоро ще се върна..."
Пореден път са просто празни слова...
Отиде си завинаги, щом за пръв път тръгна...


Още от първия поглед си знаех, че си объркал... [lol] [lol] [lol]
Ама като го прочетох направо... :arrow: [oops] [oops] [oops]
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Marchellka

Отиде си...Сама стоя във хаоса
от теб създаден, сътворен.
Сълзите капят,сърцето боли ме,
но готова съм да простя - върни се при мен.
I remember...I remember,don't warry!How could I ever forget...It was the first time...The last time we ever met...

{dulgokoska}

"Върни се при мен..." спри да повтаряш...
Мразя слабите мъже...
Мразя сълзите, които те ваят...
Мразя треперещите твои ръце...
"Върне се при мен..." няма смисъл да шепнеш...
Аз те забравих, погребах те просто...
Гръб обърнах на ръцете протегнати...
И побягнах, за да не чуя как безсилен се просваш...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Marchellka

Побягнах от лъжите изречени,
скрих се от адската болка.
Милион пъти прощавах ти,
но ти не оцени любовта ми.
Побягнах като стреснато дете,
желаещо подслон от Спокойствието,
защото точно ти,момче,
на хиляди парченца разби ми здравето.
I remember...I remember,don't warry!How could I ever forget...It was the first time...The last time we ever met...

{dulgokoska}

Спокойствието твое аз отнемам...
И то намразва ме, проклина ме до гроб...
Тишината ти разчупвам и превземам...
С песен, в която крия монолог...
Душата ти притискам и задъхвам...
И тя се мята лудо в твойто тяло...
Сърцето ти едва - едва въздъхва...
И ме търси... Когато веч ме няма...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."