ИГРА: "Тренировка за поети"

Started by DEVIL_IN_HEAVEN, October 07, 2005, 22:03:21 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

{dulgokoska}

Всеки звук е наша рима...
Няма друго в таз лавина...
Срина се земята вече...
Останахме си ний, човече... [lol]
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Лавина мощна май ще ни затрие,
на дълбоко тя ще ни зарови,
но...лавината сме ние  [lol] :p
защото на думите сме роби  :)
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Роби сме и господари...
Така е най-добре...
Лавини, пропасти и океани...
Владеят и разделят ни...
Но има нещо твърде силно...
И на него ние заповядваме...
Подведени сме най-наивно...
Слепешката пак ей тук посядаме...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Твърде силно е желанието,
да остана в седнало положение,
още по-силно нежеланието,
да се захвана с гадното учение...  [lol]
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Нежеланието ще бъде победено...
Макар че бих му аз помогнала...
Ах, само ако можех да успея...
Ако можех теб да бях аз трогнала...

Ах.... стига вече... стига...
Искам нова тема тук...
Има време за в учене загиване...
Сега ще се радвам на всичко напук! :p
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Ако можех лесно да забравям,  [lol]
щеше да емного по-приятно,
но няма само аз да се надявам,
по-късно ще гледам наобратно  [lol]
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Лесно ще е, ако осъзнавах...
Какво избълва току що...
Не разбрах и думичка от казаното...
Я ми поясни какво...
Да забравиш ще да е приятно...
И на какво се надяваш...
Къде е твоето наобратно...
Извини ме, ама... [shame] неразбираемост проявявам...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Наобратно значи към бюрото,
залято с учебници,пълно с бумаги,
приливат даже на леглото,
не съм ги подредил,малко са ми сто тояги.  [lol]
Но уви не съм ги забравил,
а вместо туй друго съм направил,
пред компа си почивам
и с рими те заливам  [lol] [lol]
Разбра ли сега уважаема,
изградих ли представа ясна,
че моята милост е неподражаема  [lol]
...в мързела ще си угасна  [lol] [lol]
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Е това е изказване точно...
Повече от всеки аз зная...
Неподражаема личност си точна...
Която и върху себе си сипе омая...
Недей се обръща натамо...
Почивай си дълго, спокойно...
Заливай ме не с рими само...
Но и с емоционалност не двойна, а тройна...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Сипе омая,та чак пушек се вдига,
сипе,сипе,сипе-не спира,
сякаш през монитора у вас пристига  [lol]
спирачки няма,няма мира...  [lol]
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Няма мира, няма край...
Всичко имам - то се знай...
Щом живея в този Рай...
Съм доволна и на двойки... май... [lol] [lol] [lol]
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Всичко има,
тук предоволен оставам,
да пиша не ще спирам,
на опозиция се надявам...  [lol] :>
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Опозиция ли искаш...
Е, добре де... ето на...
Спирам аз да пиша...
Заемам ответната страна...
Винаги съм аз готова...
Да бъда твоя опонентка...
Каква ирония съдбовна...
Храктерът ми пак ме метна...
[confused]
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Ето на...
в блясък,светлина
появява се...тя,
най-добрата в словестната игра...
Усещам сега ще бъде зла,
но същевременно добра,
щастлив съм,ще си пея нана-най-на  [lol] :p
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Нана-най-на... Какъв рефрен...
Моят Поет е цял музикален фен...
А тука лъже, маже, че спокойствие обичал...
Но малко по малко аз душата ти събличам...
В думите ти вярвам, но скоро сам ще се удивиш...
Колко много има още... Колко други нещица цениш...

:p
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."