Когато ми омръзне животът...

Started by Gentiana, March 29, 2006, 19:55:24 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Gentiana

Някой ден,
когато ми омръзне животът,
ще се налея с кафе и кола
и ще предизвикам скандал.
Сгъстен кофеин
и високи вибрации -
инфаркт...
Освобождение...
За какво ли
да ми е жал?!
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Angel Soul

Някой ден,
когато денят ти е пълен със скука,
вдъхни свежия пролетен въздух,
а после с наслада издишай .
Гледай живота право в очите,
може би пък той ще те предизвика?

Elica

#2
 [pleZz] не ме кефи
тц не важи....
страхът е враг на разума

Gentiana

Някой ден
ще загърбя
проклетата си природа
и ще си позволя
да се наслаждавам
на розово утро
и слънце-
антиподи
на всичко студено,
тъжно и мрачно
в сърцето.

:)
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Gentiana

Quote from: Elica on March 29, 2006, 21:16:39 PM
[pleZz] не ме кефи
тц не важи....
[dance4]
съжалявам...
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Ангелче


Quote from: Gentiana on March 29, 2006, 19:55:24 PM
Някой ден,
когато ми омръзне живота,
ще се налея с кафе и кола
и ще предизвикам скандал.
Сгъстен кофеин
и високи вибрации -
инфаркт...
Освобождение...
За какво ли
да ми е жал?!



Някой ден ще псувам,
ще обръщам маси,
чаши ще се разбиват в пода!
Някой ден...
нетърпимото
ще стане твърде много!

[taZz] [taZz] [taZz]
...И се късам - малка светлинна проекция,
която разделяш, продаваш, изпиваш с очи!...
Дай ми отрова, морфинова бърза инжекция...
Прегръдка до смърт, но без да боли!

Angel Soul

#6
Quote from: Gentiana on March 29, 2006, 21:17:54 PM
Някой ден
ще загърбя
проклетата си природа
и ще си позволя
да се наслаждавам
на розово утро
и слънце-
антиподи
на всичко студено,
тъжно и мрачно
в сърцето.

:)

Някой ден
ще гледаме утро прекрасно
в моето време -
безоблачно, слънчево -
с дъх на кокиче ...
Някоя нощ
ще споделяме тихо Луната -
в твойта действителност,
дето демони нощем
на пръсти пак бродят
и тайничко смигат ни ...
за ръка пак ангели водят.




Ангелче

Някой ден ще кажа гласно
всичко дето днес ме тревожи...
Всичко, което крия и спестявам...
Ще му стане, на живота, ясно
защо да е такъв не може....
защо самият той ме уморява!
...И се късам - малка светлинна проекция,
която разделяш, продаваш, изпиваш с очи!...
Дай ми отрова, морфинова бърза инжекция...
Прегръдка до смърт, но без да боли!

Gentiana

Quote from: Angel Soul on March 29, 2006, 21:24:08 PM
Quote from: Gentiana on March 29, 2006, 21:17:54 PM
Някой ден
ще загърбя
проклетата си природа
и ще си позволя
да се наслаждавам
на розово утро
и слънце-
антиподи
на всичко студено,
тъжно и мрачно
в сърцето.

:)

Някой ден
ще гледаме утро прекрасно
в моето време -
безоблачно, слънчево -
с дъх на кокиче ...
Някоя нощ
ще споделяме тихо Луната -
в твойта действителност,
дето демони нощем
на пръсти пак бродят
и тайничко смигат ни ...
за ръка пак ангели водят.
черното и бялото така си отиват,
както пръстите с ръкавици.
Ще споделя с теб всяка
чиста мисъл.
Ние с теб сме волни птици.





,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Angel Soul

Какво мога да кажа? ....    [inloveee]

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Gentiana

Quote from: Ангелче on March 29, 2006, 21:22:50 PM

Quote from: Gentiana on March 29, 2006, 19:55:24 PM
Някой ден,
когато ми омръзне живота,
ще се налея с кафе и кола
и ще предизвикам скандал.
Сгъстен кофеин
и високи вибрации -
инфаркт...
Освобождение...
За какво ли
да ми е жал?!



Някой ден ще псувам,
ще обръщам маси,
чаши ще се разбиват в пода!
Някой ден...
нетърпимото
ще стане твърде много!

[taZz] [taZz] [taZz]

и тогава с варели болка
в реката на душата си
ще изливам,
докато почернее и загорчи
като отрова.
Никой вече от водата и
няма да пие,
ако иска да осъмне и да живее.
Табела, ако трябва
ще и поставя.
"Не пийте! Водата е отровна!"...
Ти какво?!...Май не ти се вярва?
Опитай, пък ще си поговорим отново...


,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Gentiana

Quote from: Ангелче on March 29, 2006, 21:26:52 PM
Някой ден ще кажа гласно
всичко дето днес ме тревожи...
Всичко, което крия и спестявам...
Ще му стане, на живота, ясно
защо да е такъв не може....
защо самият той ме уморява!
Някой ден...
Може би тогава
музика вместо плач ще звънти
в простора.
Животът всъщност
си заслужава.
Не ме слушайте,
обичайте си го,
хора...
:)
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

KUKLI4KATA

 [cvetee] [cvetee]

Някой ден ще те погледна,

В очите ми ще видиш цялата любов,

Без нея аз съм бедна,
И без смисъл е моя живот.

Някой ден ще се опитам да те целуна,
Вкуса на устните ми ще се слее с твоя,
После в мрака ще се загубя,
А твоята нежност ще бъде пътека моя.

Някой ден ще посегна да те ударя,
Сълза ще се спусне по мойто лице,
Ще обърна гръб, ще секна да те оставя,
На парчета ще се пръсне моето сърце

Липсваш ми! Просто,безкрайно ми липсваш!
Такъв е животът ми днес и сега -
две шепи с илюзии тихо угаснали
и цяла вселена от мрак и тъга.


Gentiana

Някой ден ще почувстваш,
че без мен не можеш,
че всяка твоя клетка ме желае, уви...
Нежността ми
по стъпалата на живота ти
е дамгосана,
да я измиеш не можеш,
да ме забравиш-
нямаш сили
и те боли.

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.