Твоето форумче
Stih4e => Стихчета => Темата е започната от: Gentiana в Март 29, 2006, 19:55:24 pm
-
Някой ден,
когато ми омръзне животът,
ще се налея с кафе и кола
и ще предизвикам скандал.
Сгъстен кофеин
и високи вибрации -
инфаркт...
Освобождение...
За какво ли
да ми е жал?!
-
Някой ден,
когато денят ти е пълен със скука,
вдъхни свежия пролетен въздух,
а после с наслада издишай .
Гледай живота право в очите,
може би пък той ще те предизвика?
-
[pleZz] не ме кефи
тц не важи....
-
Някой ден
ще загърбя
проклетата си природа
и ще си позволя
да се наслаждавам
на розово утро
и слънце-
антиподи
на всичко студено,
тъжно и мрачно
в сърцето.
:)
-
[pleZz] не ме кефи
тц не важи....
[dance4]
съжалявам...
-
Някой ден,
когато ми омръзне живота,
ще се налея с кафе и кола
и ще предизвикам скандал.
Сгъстен кофеин
и високи вибрации -
инфаркт...
Освобождение...
За какво ли
да ми е жал?!
Някой ден ще псувам,
ще обръщам маси,
чаши ще се разбиват в пода!
Някой ден...
нетърпимото
ще стане твърде много!
[taZz] [taZz] [taZz]
-
Някой ден
ще загърбя
проклетата си природа
и ще си позволя
да се наслаждавам
на розово утро
и слънце-
антиподи
на всичко студено,
тъжно и мрачно
в сърцето.
:)
Някой ден
ще гледаме утро прекрасно
в моето време -
безоблачно, слънчево -
с дъх на кокиче ...
Някоя нощ
ще споделяме тихо Луната -
в твойта действителност,
дето демони нощем
на пръсти пак бродят
и тайничко смигат ни ...
за ръка пак ангели водят.
-
Някой ден ще кажа гласно
всичко дето днес ме тревожи...
Всичко, което крия и спестявам...
Ще му стане, на живота, ясно
защо да е такъв не може....
защо самият той ме уморява!
-
Някой ден
ще загърбя
проклетата си природа
и ще си позволя
да се наслаждавам
на розово утро
и слънце-
антиподи
на всичко студено,
тъжно и мрачно
в сърцето.
:)
Някой ден
ще гледаме утро прекрасно
в моето време -
безоблачно, слънчево -
с дъх на кокиче ...
Някоя нощ
ще споделяме тихо Луната -
в твойта действителност,
дето демони нощем
на пръсти пак бродят
и тайничко смигат ни ...
за ръка пак ангели водят.
черното и бялото така си отиват,
както пръстите с ръкавици.
Ще споделя с теб всяка
чиста мисъл.
Ние с теб сме волни птици.
-
Какво мога да кажа? .... [inloveee]
-
Какво мога да кажа? .... [inloveee]
:flyingkiss:
-
Някой ден,
когато ми омръзне живота,
ще се налея с кафе и кола
и ще предизвикам скандал.
Сгъстен кофеин
и високи вибрации -
инфаркт...
Освобождение...
За какво ли
да ми е жал?!
Някой ден ще псувам,
ще обръщам маси,
чаши ще се разбиват в пода!
Някой ден...
нетърпимото
ще стане твърде много!
[taZz] [taZz] [taZz]
и тогава с варели болка
в реката на душата си
ще изливам,
докато почернее и загорчи
като отрова.
Никой вече от водата и
няма да пие,
ако иска да осъмне и да живее.
Табела, ако трябва
ще и поставя.
"Не пийте! Водата е отровна!"...
Ти какво?!...Май не ти се вярва?
Опитай, пък ще си поговорим отново...
-
Някой ден ще кажа гласно
всичко дето днес ме тревожи...
Всичко, което крия и спестявам...
Ще му стане, на живота, ясно
защо да е такъв не може....
защо самият той ме уморява!
Някой ден...
Може би тогава
музика вместо плач ще звънти
в простора.
Животът всъщност
си заслужава.
Не ме слушайте,
обичайте си го,
хора... :)
-
[cvetee] [cvetee]
Някой ден ще те погледна,
В очите ми ще видиш цялата любов,
Без нея аз съм бедна,
И без смисъл е моя живот.
Някой ден ще се опитам да те целуна,
Вкуса на устните ми ще се слее с твоя,
После в мрака ще се загубя,
А твоята нежност ще бъде пътека моя.
Някой ден ще посегна да те ударя,
Сълза ще се спусне по мойто лице,
Ще обърна гръб, ще секна да те оставя,
На парчета ще се пръсне моето сърце
-
Някой ден ще почувстваш,
че без мен не можеш,
че всяка твоя клетка ме желае, уви...
Нежността ми
по стъпалата на живота ти
е дамгосана,
да я измиеш не можеш,
да ме забравиш-
нямаш сили
и те боли.
-
Някой ден, преди и след многото други,
Ще мисля за нашата орис,
Любовта ни – препятствия трудни,
С които успяхме да се преборим.
Някой ден аз знам ще ни боли,
За минали думи, лъжи и обиди,
Ще те попитам „обичаш ли ме”,а ти замълчи,
Нека забравим и да бъдем тихи.
Някой ден...някой бъдещ ден,
Ще благодаря за всичко на Господ,
Щастлива ще съм, с теб близо до мен,
Някой ден...някой следващ ден.
-
Някой ден...
Искам този ден да е утре
и да е вечен.
След него да няма други
убийствени дни.
Ден във който на тебе наречен
да е всеки миг.
Ден в който да няма лъжи.
-
Някой ден.
И този ден е всеки.
Абсолютно всеки.
Вярата ми реже сънната артерия.
Не заспивам.
Върху масата с кафета.
Виждам се по ръбчетата цяла
скъсана във малки отражения.
Коя съм аз?!
Която някой ден ще каже
премълчаното.
И ще си получи ...
презрението.
-
Някой ден...
Ня-
кой...
Кой точно,
по дяволите?!
Всеки?
Или никой...
Истина ?
Или лъжа...
Вярата ми
харакири си прави.
Виждам в кафето си
от вишнев цвят
бледи листца.
И вместо бисквитка
презрението,
без да бързам
ще изгриза,
седнала
обратно на стола.
Вместо цигара
дими в пепелника
тъга.
-
Някой ден?!
Кой точно -
времето ще ти покаже.
Любовта ще те люлее в скута
вместо старата тъга
и ще ти трябвам.
Далеч. Ще имам смисъл
да съм себе си ...
и да крещя...
-
Трябваш ми ...
Дори далеч.
Откривам смисъла ти
в тайни клинописи
оставени от стъпките
на птици без крила.
Дори, когато шепна ти -
иди си.
Някой ден?!
Сънуван
и мечтан,
почти забравен.
Дали ще го покаже
времето
не зная.
Във скута на любов
копнеж оставен
отново връща
старата омая.
-
aplaus2 ... продължете :)
-
Някой ден
при теб ще се върна,
незабравена,
болезнена истина,
мое далечно небе,
от облаците буреносни
пречистено.
Много тайни ти спестих,
с киселина залях
думата -обичам...
да се отдръпнеш от мен,
да се уплашиш,
след бездомник неверен
да не тичаш.
Но те носих отляво
през години,
изтекли като жито
в хамбари бездънни,
жадувах те,
като вино недопито...
Някой ден ...
-
:)Бих прибавил и бутилка концентрат. И се самопоканвам... [inlovee]
-
Тази нощ чашата ми е от
бледия кристал на Луната
Сипи по едно
Търсим в здрача душа
И шепнат
бавно отминаващите години,
падащи кротко
като мъдри, есенни листа
Някой ден
ще донесе песен на птица,
но днес тишината
под крило бяло спи
и маршируват часовете-
уморени войници
Зад стъклата премръзнали
отново вали
-
Някой ден този дъжд
ще е само декор
на спектакли, в които
часовете
не са войници,
а само летища,
покрити с дива трева,
от които излитат
към небето
отпочинали птици.
Някоя нощ
в чаши от блед кристал
ще изпием
тайните на Луната,
за да засветят в мрака
душа до светла душа
и животът своята
реабилитация да дочака.
-
Някой ден
ще се слеят
два стиха в един,
за да бликне от думите
извор невиждан.
Ще отпиваш
живота
чист-без грам кофеин,
а реката от щастие
в твоя свят ще приижда.
Някой ден
ще се спреш
покорила върха,
слънце нежно
ще гали
опустелите мисли.
В този миг
ще се слеят
пак душа във душа..
и отново денят
ще е пълен със смисъл.
-
.