Когато ми омръзне животът...

[KUKLI4KATA]

Някой ден, преди и след многото други,
Ще мисля за нашата орис,
Любовта ни – препятствия трудни,
С които успяхме да се преборим.

Някой ден аз знам ще ни боли,
За минали думи, лъжи и обиди,
Ще те попитам ,,обичаш ли ме",а ти замълчи,
Нека забравим и да бъдем тихи.

Някой ден...някой бъдещ ден,
Ще благодаря за всичко на Господ,
Щастлива ще съм, с теб близо до мен,
Някой ден...някой следващ ден.

[Gentiana]

Някой ден...
Искам този ден да е утре
и да е вечен.
След него да няма други
убийствени дни.
Ден във който на тебе наречен
да е всеки миг.
Ден в който да няма лъжи.

[BLUE_ROSE]

Някой ден.
И този ден е всеки.
Абсолютно всеки.
Вярата ми реже сънната артерия.
Не заспивам.
Върху масата с кафета.
Виждам се по ръбчетата цяла
скъсана във малки отражения.
Коя съм аз?!
Която някой ден ще каже
премълчаното.
И ще си получи ...
презрението.

[Gentiana]

Някой ден...
Ня-
кой...
Кой точно,
по дяволите?!
Всеки?
Или никой...
Истина ?
Или лъжа...
Вярата ми
харакири си прави.
Виждам в кафето си
от вишнев цвят
бледи листца.
И вместо бисквитка
презрението,
без да бързам
ще изгриза,
седнала
обратно на стола.
Вместо цигара
дими в пепелника
тъга.

[BLUE_ROSE]

Някой ден?!
Кой точно -
времето ще ти покаже.
Любовта ще те люлее в скута
вместо старата тъга
и ще ти трябвам.
Далеч. Ще имам смисъл
да съм себе си ...
и да крещя...

[Gentiana]

Трябваш ми ...
Дори далеч.
Откривам смисъла ти
в тайни клинописи
оставени от стъпките
на птици без крила.
Дори, когато шепна ти -
иди си.

Някой ден?!
Сънуван
и мечтан,
почти забравен.
Дали ще го покаже
времето
не зная.
Във скута на любов
копнеж оставен
отново връща
старата омая.

[Don_NUTSO]

aplaus2 ... продължете :)

[Lythenlaen]

Някой ден
при теб ще се върна,
незабравена,
болезнена истина,
мое далечно небе,
от облаците буреносни
пречистено.
Много тайни ти спестих,
с киселина залях
думата -обичам...
да се отдръпнеш от мен,
да се уплашиш,
след бездомник неверен
да не тичаш.
Но те носих отляво
през години,
изтекли като жито
в хамбари бездънни,
жадувах те,
като вино недопито...

Някой ден ...

[rado]

 :)Бих прибавил и бутилка концентрат. И се самопоканвам... [inlovee]

[Gentiana]

Тази нощ чашата ми е от
бледия кристал на Луната
Сипи по едно
Търсим в здрача душа
И шепнат
бавно отминаващите години,
падащи кротко
като мъдри, есенни листа
Някой ден
ще донесе песен на птица,
но днес тишината
под крило бяло спи
и маршируват часовете-
уморени войници
Зад стъклата премръзнали
отново вали

[Lythenlaen]

Някой ден този дъжд
ще е само декор
на спектакли, в които
часовете
не са войници,
а само летища,
покрити с дива трева,
от които излитат
към небето
отпочинали птици.
Някоя нощ
в чаши от блед кристал
ще изпием
тайните на Луната,
за да засветят в мрака
душа до светла душа
и животът своята
реабилитация да дочака.

[kisskat]

Някой ден
ще се слеят
два стиха в един,
за да бликне от думите
извор невиждан.
Ще отпиваш
живота
чист-без грам кофеин,
а реката от щастие
в твоя свят ще приижда.
Някой ден
ще се спреш
покорила върха,
слънце нежно
ще гали
опустелите мисли.
В този миг
ще се слеят
пак душа във душа..
и отново денят
ще е пълен със смисъл.

[Don_NUTSO]

.