News:

"Млади поети, бъдете българи, синове на своя народ. Чувствайте и пишете по български. Черпете вдъхновение не от чуждите души, а от българската, от богатата и здрава българска душа. И разкрийте ни я, осветлете я. Засявайте в девствената и почва заедно с почитта към родното и благородните семена за любов към доброто, към истината, към човека, и тя ще ви се Отзове с благодарност."

Иван Вазов

"Детелинова мъгла"-един стих, чийто край се губи в безкрая...

Started by Gentiana, October 06, 2005, 12:09:42 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

RAZLICHEN

Стоя и чакам под дъгата
със детелини във ръце
Дали със слънцето ще дойде светлината
или дъждът порй от сълзи ще ни донесе?
Вечер с мисълта за теб заспивам,
сутрин твоят образ ме събужда
и не искам да разбирам,
че те няма ,че си чужда.

¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Дъжд. Капки от любов валят.
Слънцето носи ни усмивки.
Раните зараснаха. Не болят.
Имам теб. Аз съм щастливка.

иринка

Щастливката,която ще напомня
за изживени радости,пропукани мъгли,
щастливката,която с цвете ще припомня,
какъв голям щастливец си и ти.

¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

И двамата сме толкова щастливи.
Любов имаме. Имаме и детелини.
Мъглите са невероятно красиви.
Наши са и небесата сини.

{dulgokoska}

А което в "наше" се побира...
Заслужава всяка мъка...
Листенца незабравки има...
Вплетени във кратката разлъка...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


RAZLICHEN

Кратката разлъка-тя ще ни направи силни.
Ще си спомним колко значат
нашите целувки и копнежи дивни,
спомените щом в реалността ни крачат.
Вечер с мисълта за теб заспивам,
сутрин твоят образ ме събужда
и не искам да разбирам,
че те няма ,че си чужда.

¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Спомените- не искам да живея с тях.
Веднъж вече аз опитах. Не успях.
Настояще и бъдеще Ти ми бъди.
Мразя сивотата. Не искам да боли.

RAZLICHEN

Нека дъжд от детелини
да попива в твоите коси
и след нщните ти рими
със любов сърцето ти да спи
Вечер с мисълта за теб заспивам,
сутрин твоят образ ме събужда
и не искам да разбирам,
че те няма ,че си чужда.

{dulgokoska}

А покаже ли се Слънчо...
Сладко ти да се протегнеш...
И обърната към мъка гърбом...
На гърдите ми да легнеш...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


RAZLICHEN

После всичко пак отново
ще започне със игра,
скрита с видимото слово,
ще дочакаш вечерта.
Вечер с мисълта за теб заспивам,
сутрин твоят образ ме събужда
и не искам да разбирам,
че те няма ,че си чужда.

{dulgokoska}

А може би дори и танц...
На чувства ще си позволиш...
Има ли частичка шанс...
Строежът лесно се гради...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


RAZLICHEN

Ще строиш от детелини
своя замък със мечти,
в който от студени зими
ще се крием Аз и Ти.
Вечер с мисълта за теб заспивам,
сутрин твоят образ ме събужда
и не искам да разбирам,
че те няма ,че си чужда.

{dulgokoska}

Аз и Ти и Ти и Аз...
Мястото ще ни достига...
Малките кутийки в нас...
Една на друга си намигат...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Детелинов дъжд събирай ти в шепите.
Не слушай хората. Те са толкова зли.
Послушай зова на поетите-
просто обичай и обичан бъди.

RAZLICHEN

От даване на обич
празен съм сега,
привързан с тежките окови
на бездетелиновата самота.
Вечер с мисълта за теб заспивам,
сутрин твоят образ ме събужда
и не искам да разбирам,
че те няма ,че си чужда.