"Детелинова мъгла"-един стих, чийто край се губи в безкрая...

[Gentiana]

Любовта...Ако я нямаше в нашия свят,
тъжен дъжд щеше да ни дави в нощта,
да се влачим умиращи от страшен глад.
Боже, не ни отнемай никога любовта!

[Adri_ana]

Ти любов -
първична, страстна,
безкрайно луда
и дива,
и властна...
така нищожна съм
щом тебе те няма,
но дойдеш ли -
с него ще бъдем двама!

Ти любов -
тъй крехка,
чувствена...
..и наша
за теб ще бъда
най-вярна твоя стража..
..дори усетила как чезнеш
нейде безвъзвратно
с прегръдка ще те хвана, знай -
искам те обратно!

[sabrina]

Една едничка сила тука те задържа
и тя е моето сърце,
готово е за тебе да плаче и да страда,
готово е за тебе даже да умре...

[Adri_ana]

...А твоето сърце е необятно -
дали присъствам - търся, но уви...
За мен остава някак непонятно -
...какво към мене чувствата уби?

[reinbow]

Дали бях неразумно откровена
или пък ти не ме разбра...
Оставам тук, ще чакам аз смирено
в сърцето свое да намериш любовта...

[Gentiana]

Тя в теб ще пари като рана стара.
Ще моли и ще плаче, ще кърви.
Ще чакаш мен на стара, празна гара.
А влакът ще подмине твойте дни.

[reinbow]

И тихо ще го гледаш през сълзите
в мъглата им ще виждаш само мен,
от взиране ще ослепееш, а в очите
не ще огрее вече ден...

[repi-s-lychec]

И само мрак и студ ще те покрива,
ще те облива пот студена,
омразата усмивките ще скрива,
душата ти ще бъде победена.

[reinbow]

И там сред мрака сам останал ти
назад към спомена сърцето ще те върне,
ако успееш да си спомниш как боли,
то може би ще ти прости... Побързай...

[Gentiana]

Ако успея да си спомня?! Може би...
Но все по-често губя се из мрака.
Забравям спомени, и чувства, и мечти.
Не помня даже още ли ме чакаш.

[repi-s-lychec]

Не помня взимал ли си някога от мен,
това, най-чистото, което пазих,
дали си нявга бил във моя плен,
дали обичах те или те мразих.

[reinbow]

Не помня с тебе ли делях
онези мигове на страст и лудост дива,
или в съня си се стремях
към мигове несъщестуваща илюзия...

[Gentiana]

Илюзията замени това,
което бе реално и красиво.
Напразно търся твоята душа.
Съмненията просто ме убиват.

[sabrina]

Сега не съм онази,от преди,
превърна ни илюзията в свои полодове...
сега не си същият и ти,
сега сме далечни-като от чужди светове...

[Adri_ana]

Но има още шанс за нас,
усещам те на крачка разстояние!
Докато името ми шепнеш още в захлас,
ще те обграждам нежно с моето внимание.