KUKLI4KATA

[SteeleR]

 [bear]

[KUKLI4KATA]

Цветче без дъх и изсушено
в един забравен том открих
и чувство необикновено
у мен внезапно долових.

То е цъфтяло в пролет бяла.
Къде?На север?Или юг?
Чия ръка го е държала?
И за какво е скрито тук?

Дали напомня среща тайна,
дали разлъка-безвъзврат
или разходка обичайна
в полето,в утринния хлад?

Къде е той?А тя?Къде ли
животът им сега тече,
или отдавна са изтлели,
подобно на това цветче?

[SteeleR]

Вълшебно е  [inlovee] [inloveee] [cvetee] :flowers: [flowers] [flowers] [gentle-fen]

[KUKLI4KATA]

благодаря ти за уникално сладурското цвете душице :) :) :) :) :) :)

[неотразима_737]

пак много добре си го казала [evala] [evala] :flowers:

[KUKLI4KATA]

 [think] [hugs and kisses]

[phibi]

от къде ти идва такова вдъхновение.......  [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]

[SteeleR]

от къде ти идва такова вдъхновение.......  [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]

нали, Тя вероятно е най-щастливото дете на света  [I love you]

[KUKLI4KATA]

лелееее  сега наистина ще взема да си повярвам,че съм най-щастливото дете в момента :kissoflove: :kissoflove: :flyingkiss: :flyingkiss: [gu6] [gu6]

[dodic]

Колко си щастлива не мога да отгатна, но това че си много талантлива си личи.
Прекрасно е, както и всичките ти стихчета.  [fen]

[ranenia skorpion]

изсушено цвете....забравено и тъжно...Много въэдеистващо стихче - миличка....Приеми поздрави от един тъжен любител на цветята...

[KUKLI4KATA]

изсушено цвете....забравено и тъжно...Много въэдеистващо стихче - миличка....Приеми поздрави от един тъжен любител на цветята...

приемам с удоволствие поздравчетата :kissoflove: :flyingkiss:

[KUKLI4KATA]

Не биваше
да казвам на Дъжда,
че ми е слабост
и че съм щастлива,
когато златокоса есента
със неговите сълзи ме опива...
Кой дявол знай защо му се открих...
Наивност, всъщност - глупост женска...
Избързах влюбена.. Сега не бих...
Не бих признала, че съм пленница...

Но късно е... Изплаши се Дъжда.
Те, дъждовете, винаги се плашат,
когато някоя побъркана жена
от щастие и от любов заплаче.

Не биваше да казвам
на Дъжда...
Те, влюбените, все избързват...
Посърна без Дъжда ми есента.
А аз... Аз може би съм мъртва.


 

[неотразима_737]

не,за мен ти наистина си талант.оби4ам да 4ета стих4етата ти.прекрасни са като теб [evala] [plqs plqs] [plqs plqs] :flowers: :flowers:

[KUKLI4KATA]

Извинете ме, мисис Съдба.
Много рядко към Вас се обръщам.
Днес, обаче, пристигам с молба,
стъпвам тихо и леко – на пръсти.
И от страх да не Ви огорча
с неуместна шега или дума,
аз неловко в момента мълча...
И си мисля – дали е разумно
да Ви моля точно сега
за неща, за които не бива...
Дъх поемам да се престраша,
а препуска във вените диво
мойта кръв. Може би ще сгреша,
може би ще звучи некрасиво,
но Ви моля днес, мисис Съдба,
разрешете да бъда щастлива,
искам глътчица жива вода –
за да ръся по утрото сиво,
за да светне отново денят
и развявайки огнена грива
слънчев кон да поеме на път...
Всъщност искам,
Съдба,
да съм жива...