News:

"Млади поети, бъдете българи, синове на своя народ. Чувствайте и пишете по български. Черпете вдъхновение не от чуждите души, а от българската, от богатата и здрава българска душа. И разкрийте ни я, осветлете я. Засявайте в девствената и почва заедно с почитта към родното и благородните семена за любов към доброто, към истината, към човека, и тя ще ви се Отзове с благодарност."

Иван Вазов

KUKLI4KATA

Started by KUKLI4KATA, February 27, 2006, 23:24:03 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 2 Guests are viewing this topic.

KUKLI4KATA


 
Когато забравиш, че си ме обичал,
когато не идваш на срещи в съня,
когато в дъжда аз със друг се затичам
и с друг се разхождам по сухи листа...
Когато забравим къде сме седели,
когато забравим какви сме били,
когато стъпките ни, вече овехтели,
изчезнат във забрава, неоставили следи...
Дори тогава ще е живо
във този миг от вечността
едно обичам - мое, твое,
в това пространство - тук, сега...
Едно обичам - вечно, неотнето
ще свети тук, незаличимо,
както звездите ще трептят в небето -
далечно, необятно синьо.


Липсваш ми! Просто,безкрайно ми липсваш!
Такъв е животът ми днес и сега -
две шепи с илюзии тихо угаснали
и цяла вселена от мрак и тъга.


DeTe_Ha_Xaoca

Когато розите цъфтят
в червено,
когато и кръвта се слива
с тях
Когато вятър духа
а не е студено.
Когато слънцето изгрява
и  е най-красиво.
Когато любовта се ражда
и ти си най-обичан.
Едно обичам- мое, твое, наше
едно небе прекрасно синьо
една любов неземна значеща
          за мене всичко   


Благодаря вдъхновение мое  [inlovee]
You can't stop me from loving again, breathing again, feeling again... I will love again

dodic

Страхотно е  [bravisimo] [a taka]
Понякога, от себе си се скривам

DeTe_Ha_Xaoca

Чувствено бих казала
You can't stop me from loving again, breathing again, feeling again... I will love again

неотразима_737

 [plqs plqs] [plqs plqs] :flowers: :flowers:
Никога  не спирай да обичаш!!Никога не спирай да вярваш , никога не спирай да следваш мечтите си и никога  не се отказвай!!!!!

SteeleR

 [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [cvetee] [cvetee] [cvetee]

KUKLI4KATA

В безцветното
и дълго ежедневие
посади си
капчица емоция.
Полей я щедро
със любов безмерна,
дори когато си
във безизходица.
Пръстите ти
да рисуват ласки,
въпреки прокоби
и проклятия.
В миг на нежност
и на бурни страсти,
изкъпи се
в океан от щастие.

И самотно после
дълги нощи
парчета от сърцето
си събирай.
Този миг
си заслужава
болката...

В спомена
се раждаш...
и умираш.

Липсваш ми! Просто,безкрайно ми липсваш!
Такъв е животът ми днес и сега -
две шепи с илюзии тихо угаснали
и цяла вселена от мрак и тъга.


dodic

рецептата ти е така прекрасна,
от утре ще я изпълнявам аз,
че я сподели с нас е тъй прекрасно,
благодаря за нея в този час.
[cvetee]
Понякога, от себе си се скривам

неотразима_737

отново ме оставяш без думи,неспособна а изразя възхищението си [evala] [evala] :flowers: :flowers: :flowers:
Никога  не спирай да обичаш!!Никога не спирай да вярваш , никога не спирай да следваш мечтите си и никога  не се отказвай!!!!!

неотразима_737

браво и на двамата,вие сте едни от любимите ми стихоплетци :flowers: :flowers: :flowers: [cvetee] [cvetee] [cvetee] [flowers] [flowers].ето ви една градина от цветя,специално за вас
Никога  не спирай да обичаш!!Никога не спирай да вярваш , никога не спирай да следваш мечтите си и никога  не се отказвай!!!!!

KUKLI4KATA

мм какво съвпадение...и вие сте ми любими творци :) :) :) :kissoflove: [so_happy] ето и моята градинка за вас :)

Липсваш ми! Просто,безкрайно ми липсваш!
Такъв е животът ми днес и сега -
две шепи с илюзии тихо угаснали
и цяла вселена от мрак и тъга.


KUKLI4KATA

 [shame] [shame] [i love you] [wish all my love]  благодаряяя душици :)

Липсваш ми! Просто,безкрайно ми липсваш!
Такъв е животът ми днес и сега -
две шепи с илюзии тихо угаснали
и цяла вселена от мрак и тъга.


KUKLI4KATA

Когато угасне най-светлият лъч,
когато изстине най-топлият пламък,
когато сърцето ми, тъй, изведнъж,
стане по-твърдо от камък,

ще видиш как сенки към тебе пълзят,
ще тичаш, но те ще те стигнат,
ще викаш за помощ, но те ще мълчат
и никой наоколо няма да има...

Един след друг от гроба труп ще стане
да търси своето възмездие,
но целият ще е с меса раздрани,
на плъховете угощение,

а демони ще падат от небето,
ще се озъртат с кървави очи,
със нокти ще разкъсват всяка твар човешка,
ще хапят с хиляди усти...

реки от сълзи ще поливаш
увяхнали цветя на любовта,
но само червеи ще виждаш
и тук-там някоя змия.

Ще чувстваш зъби във врата си,
ще късаш с нокти свойта плът,
ще губиш бавно и ума си,
ще чувстваш и вкуса на кръв...

Но подай ми ръката си, аз ще те пазя
от кошмарните воини на моето зло
и от хищните котки на мойта омраза,
ще те пазя без всякакво "но",

а ти... Ще стоиш ли до мене, докато заспя,
да ми кажеш за рицар незнаен,
който, въпреки цялото зло на света,
се изправил срещу великани?

Ще стоиш ли до мене в последния миг,
да посрещнем последния залез
и, когато се скрие пламтящия лик,
да затворим във себе си хаоса?

Липсваш ми! Просто,безкрайно ми липсваш!
Такъв е животът ми днес и сега -
две шепи с илюзии тихо угаснали
и цяла вселена от мрак и тъга.


Solana

Смъртта е тъй грозна ,
Смъртта тъй боли ,
И тъмно е в гроба на самотата!
Но нека е тъжно,
но нека скърби-
Душата ни черната Грешница -НЕКА!
И нека змии да ни пият кръвта ,
и нека пръста да разяжда  плътта ни!
Когато живяхме живя с нас плътта!
Нека сега Тя змитте да храни...

Много тъжно!Но ми хареса! [heart__]
Любовта не расте по дърветата като ябълките в рая,тя е нещо,което трябва да  сътвориме с въображението си.

FALLEN

БРАВО ЗАСЛУЖАВАТЕ ВСИчКИ! [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]
Не ме мрази! Аз достатъчно се мразя!
Сякаш чувствата сега не са модерни...
Но ден след ден не можах да си докажа,
че те мразя и пак те обичам неймоверно...


И аз бавно изчезвам...
Изчезнах...
Но ти във мен остана!...