KUKLI4KATA

[неотразима_737]

отново красива поезия [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [inloveee]

[iani4ka]

Обичах теб - ти беше моят крал
изкачих за тебе всички стъпала,
и паднах...мене си предал,
а любовта ти е била лъжа.

[KUKLI4KATA]

Моя бедна Родино, моя майко велика,
не тъгувай за своите блудни чеда!
Накичи се напролет със синчец и иглика,
изправи гордо стройна снага.
Млади българи гонят мечтите си...
Бурен вятър на запад отвя
синовете и дъщерите ти
и от болка - ти тъжно запя.
Тъжно пеят селата безлюдни
и нивята, обрасли в трънак,
недоимък децата прокуди...
Ще ги видиш ли някога пак?
Оредяха дори градовете...
Там - комини фабрични стърчат,
онемели, с очи към небето,
те не дишат... Да, не димят.
Изправи се, понесла теглото
на предателства, гняв и лъжи,
отърси се, Родино, от злото -
своя трънен венец захвърли!
Не плачи. Те, децата ти, носят
част от твоето нежно небе,
къс море, вик на гларуси боси...
Любовта все към теб ги зове...

[SteeleR]

 [bravisimo] [bgzname] [bravisimo]

[неотразима_737]

 [bravisimo]

[KUKLI4KATA]

Бяла приказка. Бяли снежинки
шепнат мълком последни слова,
преди да намерят своята гибел,
преди да замлъкнат и срещнат смъртта.

Бяла приказка. Хиляди истини
скрива безмълвно мъртвият сняг
в белотата на зимата.Пусто е. Тихо е,
заспал е унесено целият свят
Бяла приказка. Заспиват дърветата,
оголяли сънуват поредния сън,
и няма живот.. пустеят унесени,
сънувайки по-хубав живота навън.

Бяла приказка. Смълчаните улици
сънено хриптят под човешки вървеж,
ранени от стъпки и хиляди крясъци,
прекъснали унеса нежен и свеж.

Бяла приказка. Само..черни сме хората,
обзети от зимен, безцветен живот.
Тъмни петна сме, тежи ни умората
и бяло-безпътен е нашият брод.

Бяла приказка- хармония в бяло,
в която оставяме черни следи
и постепенно всички опустяваме.
Чакаме пролет да стъпи. Горчиви вини

да измие, събуждайки нашите съвести,
да плачат капчуци и тихи очи,
когато птиците пеят по цветните улици,
когато разцъфват цветя и мечти.

Бяла приказност. Заспали човечности,
нечути последни, предсмъртни слова.
Боже мой, и в белотата отново сме грешници,
чакащи прошка от пролетта.

[SteeleR]

 [inloveee] [cvetee]

[неотразима_737]

 [bravisimo] [bravisimo] [cvetee]

[KUKLI4KATA]

Изгребана от длани и очи,
от думи и от погледи ранена,
в света на полуделите щурци,
завръщам се сама и уморена.
В тревата, овлажнена от любов,
звезди свалени,  бавно помътняват,
луната остри бледия си рог
и мъчи се в нощта да ме удави...

По дланите ми с тънки пипалца
калинки тайни пътища чертаят,
попива във очите ми сънят
и спуска се по вените във тялото.
А вятърът ме буди сутринта
и ме напръсква със сълза на птица.
И ми прошепва, че накрай света
ме чака някой, който ме обича.

[неотразима_737]

отново едно голямо ,,браво ,, мили4ка [inloveee] [inloveee]

[KUKLI4KATA]

[KUKLI4KATA]

Понякога, как често, ми се иска
да сменям букви, цифри, имена
и с глупава гримаса на артистка
да позвъня на твоята врата.

И там безшумно да се вмъкне
искрицата угаснала тъга
и после чак дорде се мръкне
да шепне по-коварно от смъртта

Увесил хладно жицата на телефона,
да чакаш другата жена,
а моята душа по мегафона,
без глас крещейки, спяща настрана.

И вечното да бъде краткотрайно,
откраднало единствено мига
на нещо, тъй безкрайно обичайно,
да се събудиш с непозната сутринта

[Ангелче]

Много ,ама много ми харесва! [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]

[неотразима_737]

ВЕЛИКОЛЕПНО :flowers: :flowers: :flowers:

[SteeleR]

Просто Кукличката :)  [cvetee] [cvetee] [cvetee]