KUKLI4KATA

[KUKLI4KATA]

Приятелю, художнико,
ти който рисуваш сезоните...
Нарисувай ми с четка, с бои,
нарисувай ми моите спомени!
Пролетта - нарисувай в бяло,
с чисто, безоблачно, ясно небе.
Нов път е, ново начало и
разбира се две сплетени здраво ръце.
Лятото - без слънце, то беше в мечтите ни.
Сложи малко сиво, не може без облаци
и дъжд нарисувай от сълзи.
Не се притеснявай, ти рисуваш по спомени.
Самотно дърво с голи клони,
с окапали жълти листа - това е есента ми.
Не забравяй пътеките, отдавна отъпкани
и самота, самота....самота.
Не бързай да рисуваш зимата!
Тя чука на вратата ми. Ще и отворя!
Когато ме вземе вихрушката зла...
довърши сезоните.Знаеш как - по моите спомени! 

[Magic`Green`eyes]

Но това са само спомени... Означава ли, че занапред нещата няма да са толкова жестоки? :)

[SteeleR]

Един сезон във мен бушува,
но той е без име, без слова...
тъй красив, омайващ и пленяващ -
той е твоето сърце, мъничко дете...

[gentle-fen] [flowers] [flowers] [flowers]

[FALLEN]

Сезони четири има,
и всеки с нещо се запомня.
Пролет,лято,есен,зима,
за красота и сладост всеки ни напомня....

Кукличке,браво!Идеите ти са много хубави!Въздействащи!

[KUKLI4KATA]

Но това са само спомени... Означава ли, че занапред нещата няма да са толкова жестоки? :)

може би [mhmmmm]

Наско  [so_happy] :bemine: благодаря за поредната доза цветя....само да не взема да се пристрастя [cais007] [namigG]

FALLEN   [heart__] [heart__] [heart__] :arrow:
Днес се случиха... всички сезони.
Сутринта се родих. Като сняг.
А по обед млад вятър ме гони,
но се спъна във пролетен праг.

После..., някъде в три без петнайсет,
станах зрялата лятна жена...
Всеки поглед е вино... Засмях се.
Всеки допир е вик на вълна.

Свечери се... Повя от морето.
Литна лист, като птиче перо.
Тънкоесенна диря в небето.
Кротък кладенец. Пълно ведро.

Тази нощ гледам... утрото жадно.
Бръмна вятър със глас на оса.
Чакам пролет и лято. На хладно.
Питам... Имам снежинки в гласа [heart__] [heart__]

[FALLEN]

Когато от сън дълбок се събудя,
слънчеви лъчи ме галят нежно.
Сънувам ли или само така  ми се струва,
но сякаш заваля тих дъждец небрежно...

Когато пия си кафето аз,
птички чуруликат и весели си пеят
Но изведнъж чува се "Тряс",
и всички започват да треперят.
(от гръмотевиците летни)

Когато на обед си похапвам сладко сладко,
гледам сняг е завалял.
Изведнъж след мих небето пак е ясно,
всеки човек на улицата от почуда е онемял...

Вечер когато реша да си легна кротко,
луната ми намига с едно оче.
По стъпалата на коридора е мокро,
и бавно снега започва да тече...

чудесата на нашата природа са прекрасни,
нека радваме им се ние постоянно.
Нека с природата и ние да не сме нещастни,
и да сме живи като нея непрестанно....

Кукличке,мерси за красивото стихче... [heart__]

[KUKLI4KATA]

[bravisimo] [bravisimo] [cvetee]
На дъжд ухае тази вечер-
небето сякаш го боли
и вятърът така унесен
отново в клоните шепти.

И ето-блясва нейде...с трясък.
А после следва тишина...
Природата утихва...Писък
раздира нечия душа.

Безмълвни капки се разбиват-
угасят всяка светлина.
Небето-плахо,сякаш живо-
оплаква нечия съдба

[FALLEN]

 [inloveee] [cvetee] [plqs plqs] :flowers: :flowers: :flowers:

Някой някъде тъжи
и дори времето знае за това.
Раздира се небето със искри,
разнася се по улицата хорската мълва...

Проблясва,лъч озарява отново,
и сърцето сякаш пак заживява.
Времето радва се наново,
и нови усмивки ни дарява...

Съдбата на човека е нелека,
природата с нас е съпричастна.
Търси тя за всекиго опека,
и с нас и тя е нещастна...

[KUKLI4KATA]

:) :) [heart__]

Красотата е пред нашите очи...
Ако можеш да я забележиш...
И в природата, и в сродните души...
красотата можеш да намериш...

Колко думи губят красота,
щом опари ги живота тежък...
Но възкръсват пак от пепелта,
щом дочуят думи с полъх нежен...

Красотата ще спаси света!
Тя е вечна и е без преграда...
Потърси я, виж я ти СЕГА...
Няма друга по-добра награда...

[phibi]

 [ihuuu]

[KUKLI4KATA]

:kissoflove: :kissoflove:
[wish all my love]

[Ангелче]

 [inloveee] [inloveee] [inloveee]

[KUKLI4KATA]

ПЪРВА ОБИЧ...

Първа обич сърцето ми прониза,
        сред скали и чайки полетели...
     не бях с броня,бях с риза,
         стрела любовна когато ме уцели...

     Сред миди там и сред водорасли,
      до морето и спасител честен...
     две сърца в едно се срасли...
             за да бият днес в живот съвместен...           
                 
    Имаш ти единствена заслуга,
    щастие в мен отново да възкръсне,
    обичам те и няма друга...
     никога от теб да ме откъсне!

В забързан свят от безразличие,
изникна като фея в нощ вълшебна.
Премахна в миг царящото безличие,
очи ми даде, с тях да те погледна.

Засвириха Луна, звезди, простора
и нашите тела във такт понесени,
вкопчени в миг кратък - неуморни,
безумно влюбени, безкрайно весели.

Ти си пътят очертан към синевата,
който свързва струйки нежност с красота.
Еднорог на отпечатък през словата,
върху тяло в лист безплътност над света.

Неподвластни на условности сме крехки
напластява се вълна подир вълна.
И се къпят в пяна чувства с порив леки
в хоризонт, разкрит от ехо с пълнота.

     Първа среща с очите твои магични,
  които възродиха ми живота пропилян,
  сред битки за любов епични,
  намерих в теб жадувания блян..

Само стиховете на KUKLI4KATA от цялото произведение са крадени!

[SteeleR]

 [hugs and kisses] [bravisimo] [bravisimo]

[extina_talks]

Евала! Много ми хареса :)