KUKLI4KATA

Started by KUKLI4KATA, February 27, 2006, 23:24:03 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 3 Guests are viewing this topic.

SteeleR

очите - те не са ми нужни -
с плътта ми тялото ти аз усещам...
ръцете - те пламтят -
но вътре, за да не те изгорят...
мечти - защо са ми кажи -
сега, когато имам теб...
сърце - то лекичко трепти -
за да не заглушава вълшебството на този миг - мечта ...

[bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]

Arinna

Както някой ми беше казал за едно друго стихче, не че съм пристрастна, Злато, но ти наистина имаш талант! Радвам се, че най - накрая се престраши да споделиш със всички резултатът от твоята муза! Както виждам, доста си ме изпреварила по производителност в последно време! Продължавай така!  [cvetee] [bravisimo] [inloveee]
The memory of this still reminds        me
                 Stars in your eyes
                Did you take the time to realize?...

tonnny_bg

Поздравления.Много финес и красота струи от стихчето ти.Омаяна съм . [bravisimo] [a taka] [cvetee]
Понякога поставяш стени около себе си, не за да отблъснеш хората, а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие!

KUKLI4KATA

Живяхме с теб във лодка от хартия.
И стигаше ми... Боже , как ми стигаше! -
да пия дъжд, в луна да се измия.
Платната цели със души изписвахме -
красива стана малката ни лодка.
Превърна се във многоцветна приказка,
коси разплела над води дълбоки.
Не знаех по-уютен дом от нашия,
по-кратък път от твоя път до мене.
По-топло от завивката ни нямаше -
с квадратите във синьо и зелено...
Заспивахме... два гларуса прегърнати
на люлка от вълна, под звезден шепот.
И от съня преди да сме се върнали,
щастливо слънце палеше небето.
...
Но свърши. Като всяка друга приказка
протри се на най-хубавото място.
Ти скочи във водата, и разплиска я...
И миг преди да продължиш нататък
обърна се към лодката опразнена,
видя ме трескаво да хапя устни
и рече: "Приказката... е разказана!
Опитай се... опитай да я пуснеш!"
Солена пръска парна във очите ми.
Солена пръска подкоси платната...
Брегът...не ми е бряг ..Ела! Попитай ме!
Как без платна ще продължа нататък..


Една вълна - във отговор - намокри ме.
Събори замъка от мокър пясък.
Надеждата ми падна от високо и
се раздроби пред мене с гръм. И плясък.

Липсваш ми! Просто,безкрайно ми липсваш!
Такъв е животът ми днес и сега -
две шепи с илюзии тихо угаснали
и цяла вселена от мрак и тъга.


ranenia skorpion

Какво да кажа след толкова умело разказана история,.....може би едно единствено нещо - на талантливата авторка чието произведение е прекрасно, искам да кажа че се справя страхотно с всяко едно следващо стихче и расте нагоре!!! [bravisimo] [inloveee] [a taka]
Поздрави....  :kissoflove:
"И само ТАМ един прозорец свети ...
сред цялата космична тъмнина,
сега те викат - хиляди планети,
но ти се връщаш .... вечно у дома... "

`Fallen_Angel`

Остави се на вятъра да те поноси .. и преди да разбереш .. отново ще има бели платна  :)

Страхотно е ...
Ако ще се давиш, не се мъчи в плитка вода.[/center]

FALLEN

Браво!За пореден път доказа класата си!Ам...даваш ли частни уроци? хаха шегувам се..Но Браво! [bravisimo] [a taka] [bravisimo] [a taka] [bravisimo] [a taka]
Не ме мрази! Аз достатъчно се мразя!
Сякаш чувствата сега не са модерни...
Но ден след ден не можах да си докажа,
че те мразя и пак те обичам неймоверно...


И аз бавно изчезвам...
Изчезнах...
Но ти във мен остана!...

KUKLI4KATA

ranenia skorpion  , наистина ме трогна душице и ти благодаря за оценката :kissoflove: :flyingkiss:

На Падналото англелче  :arrow:  но докато се стигне отново  до белите платна,се минава през черните,червените и тогава са наред те [gu6] благодаря

FALLEN ,мерсиии [inlovee] п.с. нямаш нужда от частни уроци при никой :) :) 

Липсваш ми! Просто,безкрайно ми липсваш!
Такъв е животът ми днес и сега -
две шепи с илюзии тихо угаснали
и цяла вселена от мрак и тъга.


Magic`Green`eyes

Миличку, но не си ли струва да минеш през всичките цветове, отенъци и нюанси на цветовете, за да стигнеш до чистото, изкрящото бяло, жадуваното... Нали за това мечтае всеки? :) Явно има само един път да се стигне до желаното от нас място...
Със силна вяра и много любов (е, и малко хитрост :p ) всичко ще постигнеш, палачинке! Вярвам в теб!

Невероятно стихотворение, наистина... та то си е чиста приказка в стихотворна форма! Поздравления!
[gu6] [wish all my love] [gu6]

SteeleR


dodic

Ти си  [nomer edno]
[think2] - не намирам думи.
Шеметно добро е.
Понякога, от себе си се скривам

KUKLI4KATA

Обичам вииииииии :fireheart: [i love you2]

Липсваш ми! Просто,безкрайно ми липсваш!
Такъв е животът ми днес и сега -
две шепи с илюзии тихо угаснали
и цяла вселена от мрак и тъга.


KUKLI4KATA

Голямото е в малките ни дни,
понякога съвсем обикновени.
Една тревичка, спряла отстрани,
улавя думите като антена.

Една калинка с шарени крила,
застанала на белия прозорец,
донася от далечните поля
забравения дъх на прясна оран.

Едно покрито кладенче със лист,
намерено сред камъните тежки,
подсказва, че живота пак е чист,
макар понякога да правим грешки.

Една светулка, влязла у дома,
от мислите за мрака ни спасява.
Една пътека, слязла под земя,
усещането за смъртта създава.

И всичко пак е вечно. Под звезди,
застанал прав, един човек се смее :
едно дърво на хълма посади
и векове в листата му живее.


Липсваш ми! Просто,безкрайно ми липсваш!
Такъв е животът ми днес и сега -
две шепи с илюзии тихо угаснали
и цяла вселена от мрак и тъга.


FALLEN

Отново превъзходно и изпипано!Незнам какво да кажа!

[I love you] :flowers: :flowers: :flowers: [gentle-fen2]
Не ме мрази! Аз достатъчно се мразя!
Сякаш чувствата сега не са модерни...
Но ден след ден не можах да си докажа,
че те мразя и пак те обичам неймоверно...


И аз бавно изчезвам...
Изчезнах...
Но ти във мен остана!...

SteeleR

Едно създание - прекрасно
със много обич, топлина
побрана в малкото сърце - човешко
побрано в твоята душа

[bravisimo] [flowers]