ИГРА: Изкривено огледало

[edin_zabraven_mig]

Предлагам ви една игра ... Та идеята ми е следната: Аз пиша стихче, да речем за нежността, а следващия трябва да пише за обратното (т.е. за грубостта) и подчертава думата, чийто антоним (дума с противоположно значение) трябва да ползва по-следващия в стиха си.

Ето пример:

Нежността - тя спасява ме от мрака
и изцерява моята мъртва душа,
която като феникс възкръсва, но плаче
за още малко нежност от твойта ръка.

Следващия (в случая аз) трябва да пише за грубостта:


Звяр ... Това си ти!
Храниш се с чужди копнежи.
Грубостта в тебе крещи
и гони безцелни стремежи.

Сега следващия трябва да пише за нещо ангелско, т.като подчертаната дума е "звяр".
Не забравяйте да подчертаете дума, която следващия ще ползва в стиха си, само че в обратното й значение (т.е. нейния антоним).

Давам за пример:
нощ -> ден
мрак -> светлина
говоря -> мълча


Приятна игра! Дано да се забавлявате!

А сега кой ще пише за ангели ? [mhmm]

[иринка]

Политайки към твоите мечти,
донасям с себе си блаженото спокойствие.
Към тебе ангел райски днес лети,
за теб е Бог предрекъл удоволствие.

[{dulgokoska}]

Хаос и разруха вилнеят в душичка...
Тясна за тяхното лудо торнадо...
Как капка ред да докосна аз искам...
Но има ли смисъл, щом ще е малко...

[Devil`s Bride]

И от развалините ще изградя любов...
Ще си построя свят тъй съвършен и нов...
Ще преоткрия себе си в хармония чиста
и малко тъга в тази идилия даже ще ми липсва...

[{dulgokoska}]

Радост струи от очите...
Обичам живота си тих...
Едно постоянно откриване...
Себе си във всеки стих...

[иринка]

Изгубих всяка следа от гласа си,
изгубих света си-колко боли,
над мене витае като дявол духа ти,
преплита минорно мойте сълзи...
изгубих към нещото всяка пътека,
що води ме и ми показва света,
сега съм със задачата нелека,
тоз свят пак да сътворя...

[{dulgokoska}]

Подвеждаш ме ти за пътеката...
Тя отива не в моя край...
Колко бруталност отнел си...
От всички за в твоя див Рай...

[Devil`s Bride]

Самота... усещаш ли я? Тя е там...
Заобиколен от хора, а всъщност ти си сам...
Няма никой и боли.. нещо в теб спира сякаш да тупти.
А ти си сам... и навън безжалостно вали...

[djesika_86]

Сред облаци сиви
едва се прокрадва,
неспирно търсят пътека навън
лъчите му диви
пронизват тъмата
и всичко превръща се в приказен сън.
Слънце земята просторна огрява,
денят отваря сънливо очи,
животът с магия нова оживява,
обгарнат от топли лъчи!

[{dulgokoska}]

Питомни две длани ти настъпваш...
А те във болния стремеж...
За тебе и света си тъжен тъпкат...
За тебе се отказват от летеж...

[djesika_86]

Приемам всичко що изрече,
приемам,че отиваш си сега,
срокът на нашата любов изтече,
остана само болка и тъга.

[{dulgokoska}]

Отиват всички да погледнат...
Връщането на Света...
Но аз не вярвам и последна...
Към глупостта ще повлека крака...

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

Първата ми любов беше Ти.
Но всичко има край. Прав беше.
Сега всеки спомен в мен боли
от очите ти, с които ме гореше.

[{dulgokoska}]

Кривият и' поглед я издаваше...
Бе видяла твърде много...
Дори в спомените се затваряше...
За старо преживяване сурово...

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

Отвори прозореца на света ми.
Нека влезе най-сетне светлина.
С целувките си изпий дъха ми.
Нека след дъжда да има дъга.