ИГРА: Изкривено огледало

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

Вярно е. Те бяха прави.
А казваше да не вярвам в тях.
Кърви сърцето ми. Видя ли?
От любовта изпитвам страх.

[nMz]

Смелост трябва за това ...
Да разкриеш своята душа ...
Да признаеш гласно любовта ...
Може би е времето сега ...

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

Скрий мислите си. Лъжи ме.
Наяве те няма. На сън нека съм твоя.
Толкова съм грешна. Осъди ме!
Аз пак ще те чакам зад завоя.

[RAZLICHEN]

Помилвай ме поне с ръка
ако не можеш във душата да го сториш
Лъжата ти не бе една
поне умееш истински ДА СПОРИШ

[djesika_86]

Съгласен винаги със мене си
каквото и да изрека,
не спориш никога-уверен си,
че винаги до тебе за ръка
аз целия свят ще извървя...

[{dulgokoska}]

Несигурен стар параход...
Модерни яхти наблюдава...
И крета тихо с тъжен борд...
Как с години изостава...

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

Нови времена настанаха.
Аз ще се смея. Ти плачи.
Много пъти ме раняваха.
За това вече не боли...

[{dulgokoska}]

Смей се, Усмивко, гори...
Всичките устни съседни...
Зад тях са богати души...
Принудени да станат мизерни...

[Афродита]

Пред очите ти стоя ... не виждаш ...
мен ли пожела за миг ...
сал ' мечта съм ... прегърни ме ...
ще затвориш сълзите си в пощенския плик ...

[{dulgokoska}]

Отвориш ли пред мен врата...
Не се отмествай да премина...
Аз съм свикнала сама...
Да чупя новите витрини...

[Афродита]

Мълчанието като сянка
навлезе в дните с тъга ...
усмивките останаха жалки ...
само думи от приказка една ...

[Jane]

Отидоха си летните усмивки
на слънцето, на живото море...
Отидоха си поривите, птиците,
небето мръкна и от него есента дойде.

[{dulgokoska}]

Бръчки на ярост, умора...
Омраза, дори на живот...
Пречат да види ми взорът...
У някого късче любов...

[Афродита]

"Цялостта на огледалото е нарушена "...
Каза стъкларят с прехапана уста ...
За миг в душата ми изплува спомен ...
"Ударът !" ли счупи моите мечти ...

[Jane]

Потъна навътре във времето,
заспа със студения дъжд
стария твой образ в черно
на силен, запомнящ се мъж.

Потъна ...Днес ти си друг.