ИГРА: Изкривено огледало

Started by edin_zabraven_mig, August 03, 2007, 13:19:22 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

{dulgokoska}

Излиза между пръстите животът...
Течът му не може да се спре...
Стискам длани, да го поотложа...
Искам с мене да остана насаме...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Застой... И тръгване отново.
Цветните ми мисли ти крадеш.
Аз ще съм тук , щом "Сбогом"
със сетни сили изречеш...

Скитникът

Здравей отново съм до тебе мила,
кажи какво те мъчи в този час?!
До теб съм болката ти се отмива,
сънувай ме до теб ще бъда вечно аз... :)
Рисувай ме... Така винаги ще съм до теб. Не забравяй обаче че рисунката ти съм аз...
Не съм истински освен вътре в теб...
А там, там е най-съкровеното ти желание, бъди свободна моя душа, защото аз не мога...

{dulgokoska}

Мигновено ще се случа...
Гръм ли, мълния ли, що...
Някой мене ще научи...
И ще помни после доживот...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Никой не обича самотата.
Никой не обича да е сам.
Скърца от вятъра вратата.
А ти надяваш се Той да бъде там.

неземен

Излезе,остави ме сама,
а дъжд ВАЛЕШЕ.
Не спря и миг дъжда.
Тъй тъжно беше...
To be,or not to be

Devil`s Bride

Ти изгря в съня ми тъй красива -
малка приказна звезда...
Но не беше ти щастлива -
по лицето ти търкулна се сълза.

И аз се спрях да те погледна,
а ти навела бе глава...
Тази бе моминската ти нощ последна,
от утре ще бъдеш на Месеца жена...

edin_zabraven_mig

Първа аз те заобичах,
първи ти ме нарани ...
Каза: На света много хора има,
не съм един, и ти една не си!

Аз тихо, потайно, съм седнала
в скута на свойта съдба.
Ръце към нея протегнала,
чакам я, търся я с гняв,
но този гняв е мълчание,
което капка по капка тече,
но по-скоро отчаяние,
на едно малко, страхливо дете!

иринка

Разлюбих те,когато ти се промени,
когато безпощадно ме прокле...
В море от кървави сълзи,
последни какпки гордост ми отне...

{dulgokoska}

Жалък, безхарактерен си ти...
Нямаш ли достойнство, мисъл...
Какво ли питам, виждам две страни...
И двете за облаги се облизват...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


иринка

Имаш своя свят,в ръце държиш го
имаш си мечти - и сбъднати и не...
Щастлива си,макар и тихо
усмивката е истинска и в твоето сърце...

{dulgokoska}

Несбъднати копнежи в теб виреят...
Красиви са и само затова...
Защото нереални ги лелееш...
Ако станат истина... си губят сладостта...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


иринка

Горчиво ти е ,даже киселее
когато пак предадена или наранен
от стари и от нови рани кръв се лее
и вече нямаш избор,крайно си сломен

{dulgokoska}

Започвайки да ставаш, да, от пода...
На своя Ад, показваш ти живец...
И той е силен, не е никак подъл...
Би те сторил в истински красив мъртвец...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


неземен

И излезе...
Едната истина света.
Във този век железен.
Царуват РОБСТВО,мрак и суета.
To be,or not to be