ИГРА: Изкривено огледало

[XpacTa_lavista]

Стоманена дъска дели ни...
Кибрите,отдавна овлажнели
не могат да върнат моя мисъл,протекла...
Макар едва това написал
се вкарвам рядко във измама...
...и честта, която в мен се врекла,
шепти ми вече-прошка няма.

[last_unicorn]

реалност е това, което чувстваш;
очите лъжат, мислите блуждаят...
и да те спрат не трябва да допускаш,
когато чувствата ти се нуждаят.

[{dulgokoska}]

Започнат ли сезоните да тичат...
Може би е време да летиш...
За да не се окаже някога, че всичко...
Изпуснал си, докато се свестиш...

[XpacTa_lavista]

Предано на своето блато,
слязъл, и обвит в мъгла,
не молейки за злато,
а за животворно действаща вода
да боря си духа с тъма
и разтопя завинаги леда.

[magit0o0]

Живота ми е цяла катастрофа..
изпълнена със болки и мечти..
дали са станали реалност??
Едва ли някой ще реши..
Неразтопени си остават спомените..
незабравени във моите сълзи..
Не не се засмивай.. просто тръгвай си..
така и не разбра за тежките ми дни !

Обичал си ... е нека да ти вярвам..
Желал си.. мене ..оо дано!
Не помня нищо от нещата ..
но вярвам .. въпреки,че няма за какво..
ТАка че.. смей се ти.. обичай..
аз притихнала при тебе ще стоя..
и не питай после .. за какво съм
толкова отчаяно сама !

[RAZLICHEN]

Има за какво да се събудиш,
може би наяве също има
две очи,в които да се влюбиш,
пролет идва и СЛЕД най-тежка зима.

[last_unicorn]

преди лунния изгрев те виждам,
и след звездния залез още дълго не спя...
и на всеки сънуващ завиждам -
поне на сън да те виждах, щях към теб да вървя...

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

Никой не вижда сълзите.
Никой не усеща тъгата.
Мразя есента и мъглите.
И щастието. Висока е цената.

[RAZLICHEN]

С тъгата тръгвам,
ДАЛЕЧ от тебе ще я отведа.
Не искам повече да зървам
сълзи в очите ти.Не си сама.

[{dulgokoska}]

Близо съм до сляпата ти вяра...
Докосвам те със мъх от чудеса...
Усмихваш се, нима съм аз разбрана...
Случи ми се! Стига ми това...

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

Неразбрана от никого пак си тръгвам.
Няма път. Ала не спирам да вървя.
И пак падам, и пак се спъвам...
Но въпреки всичко ще продължа.

[{dulgokoska}]

Спра ли да се гледам, огледалото...
От мъка на стъкла ще се посипе...
По тях ще стъпвам във вината си...
Че суетата дърпа му конците...

[Zatoichi]

Аз оставам си във своята наивност,
като детски порив най-невинен,
защото знам,че моята сетивност,
ще ме води като лъч светлинен.

[{dulgokoska}]

Недоверчивата натура е корава...
Като кокос, с черупки от метал...
Има саможива слава...
Но не знае никой как се мъчи вал...

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

Общителната ми природа
днес вратичката затваря.
За какво ми е да мога,
когато всичко се повтаря?