ОТКРОВЕНИЯ

[kalista]

Обичам те и ми липсваш ужасно много. Свикнах да те няма в ежедневието ми и е толкова тъжно. Тъжно ми е, че заради работата ти не можем вече да си говорим толкова много, въпреки че си пишем всеки ден. Тъжно ми е, че не заспивам до теб и в прегръдката ти. Тъжно ми е, че трябва да чакам още 5,5 месеца, за да се случи това отново. Тъжно ми е, че няма да успееш да дойдеш при мен. Тъжно ми е, че не се чувстваш добре и че аз не съм там, за да съм до теб. Тъжно ми е, че трябва да минем през всичко това, за да сме щастливи. Но препятствията каляват волята. Знам, че ще бъда с теб. И съм убедена, също толкова, колкото си и ти. Ние можем! [heart__]

[me4tatelka]

Така е, сигурна съм ,че можете, защото пред истинската любов предели няма.. Може да звучи наивно и глупаво за някои хора, но за мен е така..  :) Мило, много се радвам за теб!  [heart__]


:arrow: 2010 е към края си и ми е някак си мъчно, че свършва.. Толкова съм благодарна, че ми се случиха такива прекрасни неща през тази година, толкова страхотни емоции изживях, посетих приказни места... И най-вече съм щастлива, че те открих. Обичам те с цялото си сърце и ще продължавам да го правя, докато чувствам, че и с теб е така. Благодаря ти за всеки един миг заедно, за всяка усмивка и лудост.. Благодаря ти, че ме правиш щастлива :)  [heart__]

[MiMiToOoOo]

Снощи ме накара да се разплача от радост...Въпреки честите пъти, в които ме ядосваш, просто много добре ме познаваш и знаеш какво да направиш, за да се почувствам добре. Не, повече от добре [heart__]
Не мога да повярвам, че година по-късно, тръпката е същата, усещането е същото, любовта ми е още по-силна...Знам, че ще се справим с всичко, знам, че това, което правиш е важно за теб и доколкото мога, ще те подкрепям...
Надявам се тази година е още по-хубава от предишната /която беше може би най-хубавата в живота ми/ [heart__] Обичам те..

[kalista]

Майната им на всички, които казват, че разстоянието карало любовта да расте, или я изпитвало, или я заздравявало, или не знам си какво... М-А-Й-Н-А-Т-А В-И!!!!!!!!!
Разстоянието е гадно!!! Отвратително е, ужасно е, съсипва те, променя начина ти на живот, мирогледа и какво ли още не.
Разстянието те кара да се ядосваш за неща, за които в противен случай дори не би помислил. Кара те да рониш сълзи, които инак никога не би пролял. Кара те да се съобразяваш с неща, с които никога иначе не би се съобразил.
Учи те да живееш без човека до себе си, кара те ДА СВИКНЕШ да живееш без човека до себе си.. Та какво ти "до себе си" - той не е до теб.. Той там.. някъде си.. ДАЛЕЧ ОТ ТЕБ!!! Не можеш да споделиш дните му, не можеш да видиш емоциите му, не можеш да го целунеш, когато искаш, да го гушнеш, когато има нужда или просто да сложиш ръката си върху неговата. НЕ МОЖЕШ!!! Колкото и да искаш.
Понякога, когато единственото от което имаш нужда е този човек, той не може да бъде там.. Нито физически, нито никак...
В един момент осъзнаваш, че вече нямаш нужда от него толкова често. Ш*бано разстояние...

Не ме разбирайте погрешно. Разстояние Е преодолимо. С кола, с влак или самолет : ))
Разстоянието не винаги унищожава създаденото, но е отвратително голяма пречка.

Честно да си кажа, разстоянието не ми проваля връзката. Прави я по-трудна - да, но не може да й навреди. Караме се повече.. Понякога просто защото някой не е разбрал написаното или казаното от другия, както трябва, понякога просто защото не съм там да го целуна, за да млъкне и така спорът продължава по-дълго..
По-трудно ми е да видя всичко това, което преди виждах в очите му, по-трудно му е да ми каже всичко, което преди ми казваше. защото просто НЕ Е същото да гледаш някой по скайп или той да седи до теб на леглото.

Обичам го. Обичам го повече от всичко и искам да споделя живота си с него. Ще пропътувам хиляди километри, за да съм с него.. А оттам нататък всичко зависи от нас.. Бъдещето ще покаже дали си е заслужавало. Засега ми показва, че си зaслужава.

Та с всичко това исках да кажа, че ми писна от хора, които едва ли не твърдят, че разстоянието е супер и даже помага..
Разстояние си е гадно и точка!!!
Никой не може с ръка на сърцето да ми каже, че ако имаше дори и най-малката възможност той не би бил с любимия човек си в точно този момент.

Аз си искам момчето. До мен. Всеки ден.

[Вятър]

 [lol] От както те познавам и съм попадала на всичките ти излияния за няколко момчета тук, Миме, ще ти кажа, че от тебе лъха такава страст и вдъхновение, когато си влюбена, че нямаш равна  [inlovee]

[MiMiToOoOo]

Аз не минавам покрай щастието, аз направо се сблъсквам в него всеки ден - щом го погледна, гушна и нацелувам... [heart__]
                                                                                                                                         Обичам те, смотльо [heart__]

[kalista]

[lol] От както те познавам и съм попадала на всичките ти излияния за няколко момчета тук, Миме, ще ти кажа, че от тебе лъха такава страст и вдъхновение, когато си влюбена, че нямаш равна  [inlovee]

Хехе, мерси, мерси  [lol] [lol] [inlovee] Само да си заслужава, нали знаеш.  [namigggg] Писна ми от грешните хора, наживях се вече. Искам един правилен и толкова [lol] [namigg3] Да стискаш палци да е този [shame]


:arrow: Толкова се радвам, че най-после се чувстваш добре [inlovee] Малко по-рядко и по-замалко ще трябва да се чуваме, но виждам, че си струва. Липсваше ми това лъчезарно момче, в което се влюбих и съм толкова щастлива, че се върна  [inlovee]

[MiMiToOoOo]

Четох старите си публикации, главно в този раздел... Чета как всички пишат колко влюбени са вмомента, как ще обичат вечно и т.н. Включително и аз. Виждам как преди повече от година съм писала колко съм влюбена, как не мога да живея без него и пр. А сега - от година съм с моя човек, обожавам го, и вярвам, че това е голямата ми любов...Защото преди всичко е било сякаш повече като навик, отколкото любов..И не разбирам защо така съм се залъгвала. Рядко съм била щастлива тогава, но не съм искала сама на себе си да си го призная... Още щом усетих, че всичко е било навик и се впуснах на това, истинското, приключих всичко.... :arrow: Така и не ти се извиних, а наистина съжалявам, че нещата се стекоха по този начин. Година вече съм щастлива, не съм съжалила и за момент, че съм с този човек, знам, че това е човека за мен, но толкова често сънувам кошмари за това как приключихме. И колкото и да ми олекна след това, начинът не беше правилен. Нараних те. Въпреки, че ми се беше насъбрало от много време, въпреки, че си ме наранявал много пъти и аз съм си затваряла очите, знам, че не бих искала с мен да постъпят така, както аз постъпих с теб. Може би държанието ти след това ми помогна, може би това, че не постъпи с достойнство, а реагира отвратително..знам, че е било от безсилие...Искрено се надявам да си щастлив вмомента, може би някой ден ще те видя някъде, защото наистина е странно как година не сме се засичали, а живеем в един град...
Дано си щастлив, трябва да си щастлив, защото аз съм. И щом така е станало между нас, значи така е трябвало да стане. Веднъж помислих за собственото си щастие, изцяло, и не съжалявам...

[kalista]

Миме, и мен ме подтикна да чета назад...



Насълзиха ми се, когато четох, какво съм писала след като се разделихме. господи, колко ме болеше тогава. Никога, никога няма да забравя тази болка, това усещане, че светът ти никога няма да бъде същият, това чувство, че нещо голямо си е тръгнало, а ти не си могъл да направиш нищо, за да го спреш.
После прочетох колко те обичах. Ами да, всъщност, обичах те. Ти беше първият, с когото поисках да имам бъдеще. Първият, с когото не мислех само за утрешния ден, а за дните с години напред. Първият, който заслужи да го обичам истински.
Странното е, че като се замисля, ако ти не се беше променил толкова, или ако аз се бях справила някак с промяната ти или най-вече, ако не бяхме позволили толкова неща да окажат такова влияние на вързката ни... Още щяхме да сме заедно. Сигурна съм в това. И може би щяхме да имаме това бъдеще.
НО! Не съжалявам, ни най-малко. Явно е трябвало да мина през всичко това, за да ме очука живота и да знам за напред.
Най-вече да знам кои грешки да не повтарям.
Въпреки всичката болка, се радвам, че преживях всичко това. Защото то ме отведе до него. [heart__]

А той е всичко, което ти не беше.

[Brunette]

Помниш ли...
Една от многото дълги вечери, в които си писахме за какви ли не неща от живота?! Помниш ли как преди година стояхме до четири часа сутринта, говорейки за разни врели - некипели, а ти се опитваше да ме изплашиш с твоите истории за духове? И помниш ли как те заплаших, че ако продължаваш в същия дух, ще ти звънна и ще ти се наложи да будуваш с мен, за да съм сигурна, че нищо от твоите паранормални истории няма да се случи на мен.... Предполагам не, защото тези неща ги помня само аз, но няма нищо. Прощавам ти, че значиш повече за мен от колкото аз за теб, това не е нещо, за което мога да те виня - човек или обича някого с цялото си сърце или не. Така, че ти прощавам... Но знаеш ли аз с какво запомних онази безсънна нощ, в която китките ме боляха от непрестанното местене на мишката, в която пръстите ми започнаха да изтръпват всеки път, в който натиснех някой от щракащите клавиши? Предполагам, че не, защото така и не събрах смелост да ти кажа колко много е значил този разговор за мен...
Запомних го с простичката фраза "Ако ми обещаеш, че ще дойдеш с мен на бала."Знаеш, че никога не съм била от маниачките на тази тема, но някак си да го чуя от твоята уста ми подейства толкова ободряващо, толкова приятно - зашеметяващо, че изведнъж успя да превърнеш този ден, за който от години се опитвах да си втълпя, че не е нищо особено, в нещо голямо, което да очаквам с нетърпение. Защото не бих искала да го прекарам с някой друг, освен с теб. За десет години, с ръка на сърцето, мога да призная, че ти ми беше най - добрия приятел. И ако има човек, с който бих искала да отпразнувам последната си нощ, която винаги съм приемала като мислена линия на порастването, то това си ти. И сега, когато остават само две години, се опитвам да не се връщам толкова назад, сещайки за този така стар разговор, който и до сега успява да свие сърцето ми, за да не остана разочарована... Защото, кой знае? Много неща могат да се случат до тогава и приятелството ни, което е успяло да оцелее до сега да не просъществува... Е, май сега е момента да кажа "да чукам на дърво" и да извадя онази стара тетрадка, с вече пожълтели страници и размазано мастило, почти цялата изписана за теб и да препрочета всички онези мили неща, които не съм могла да пропусна да запиша...

[`Fallen_Angel`]

Местоименията са за заблудените духом, но е хубаво да си вярваш, че си имала нещо, когато всъщност са те съжалявали и подигравли.

Колко се радвам, че животът ми се оказа справедлив и ме отърва от егоцентричните лиглички, за да имам пълно щастие с любимия човек

[kalista]

Половин година, откакто те целунах, прегърнах и докоснах за последно. Половин година, откакто заспах до теб и се събудих до теб. Половин година. А сякаш век [confused]

[kalista]

:arrow: ne znam, kak stana i zashto, no... obicham te, ne vqrvah, che shte izreka tezi dumi na nqkogo otnovo, no gi izricham i gi mislq. Qvno liubovta ot pryv pogled naistina syshtestvuva.. kolkoto i nevyzmojno da e nasheto bydeshte - obicham te i shte se opitam da byda s teb, kakvkto i da mi kostva. Dori da syjalqva sled  vreme iskam da ni dam shans, zasgtoto chuvstvam, che moje bi,.  [heart__] Shte doida, naistina shte se vyrna za teb.. Kolkoto i da ne haresvam typata Amerika i vsichko v neq, ti si zaslujavash, dori moje bi bih ostanala zaradi teb..
Znam che si zaslujavash i vijdam, che me i shte me obichash, dano jivotyt ni pozvoli da sme zaedno. Dano uspeem da syhranim tova koeto imame sega do drugoto lqto, a togava shte vidim..

Кой да предполага...
Година и половина по-късно... Вече градим живот заедно. Май направих правилният избор, а?  :p

[me4tatelka]

 [slun]  [inlovee] Толкова е хубаво, милооо  [heart__]
Ти и Тим сте доказателство, че любовта може всичко. Истинската любов! [heart__]

[kalista]

Ооооо милоооо [shame] [inlovee] Доста вдъхновяващо [inlovee] Ще се опитаме да не ви разочароваме  [lol] [heart__]

Наистина не мисля, че съм искала нещо толкова много. И всичко е толкова спокойно. На мен ми е спокойно. Знам, че има някой там, който мило и драго дава за мен [heart__] Невероятно е.. [heart__]



:arrow: Да те слушам да планираш сватбата ни е най-прекрасното нещо на света!!! Толкова ми се стопля отвътре като знам, че не само работиш, но и мислиш за това и си имаш свои идеи и т.н.  [inlovee]