ОТКРОВЕНИЯ

[The_iMMortal_f]

Караш ме да се чувствам прекрасно...Но и двамата знаем, че рано или късно ще свърши всичко..не мога да си те позволя..Не защото си скъп, а защото ще струвам себе си.. По-добре да спрем сега..

[иринка]

Липсвате ми безкрайно много! Искам всичко да свърши по-бързо...

[kalista]

Липсвате ми безкрайно много! Искам всичко да свърши по-бързо...

И аз искам лятото да свършва и да почвам лекции, че ще се побъркам вече [confused]

[gardenya]

ЛИПСВАШ МИ. Боли ме всяка минута без теб, сърцето ми се къса от избора който трябваше да направя. Не искам да продължа напред без теб, но ... просто нямам избор. Някога аз ти давах надежда да протегнеш ръка към мен, а сега ти обръщам гръб и се отдалечавам без да слушам сърцето си. Душата ми плаче за теб, всеки път когато "другият" ме докосва искам да крещя, искам да избягам и да се приютя при теб, а не мога...., не трябва..., не бива... Три години ти беше за мен слънцето и луната, заспивах и се събуждах с теб, знаех че мога да се облегна на твоето рамо и да поплача. ОБИЧАМ ТЕ, обичам те повече отколкото мога да ти покажа. ЛИПСВАШ МИ, липсваш ми, повече отколкото съм си представяла, че е възможно. БОЛИ МЕ, всяка фибра от мен плаче за теб. Искам от теб да ме забравиш, да ме намразиш, да спреш да мислиш за мен, а как да го направя аз? Как да спре да ме боли, как да продължа "напред" където и да е това. Бях принудена да направя този избор заради децата и може би някой ден изборът ми ще бъде оправдан.
Не мога да ти го кажа за да не ти дам надежда, но тук мога да го напиша защото знам, че няма как да го прочетеш:  ОБИЧАМ ТЕ И ВИНАГИ ЩЕ ТЕ ОБИЧАМ 

[The_iMMortal_f]

ПУСНИ МЕ!!! Моля те пусни ме да свърши тази агония...агонизираме вече 2 години..Моля ти се пусни ме......стига си ми звънял... стига!освободи ме..

[Devil`s Bride]

Това, което каза, ми дава сили да продължа напред, да му дам шанс да ме спечели за себе си, защото ти също се отказа и ме пусна ... Нека бъде така. Нищо не искам да знам и сигурно така е по-добре. Бъди щастлив...

[me4tatelka]

Обичам те, но и двамата трябва да се постараем
да нямаме повече дни като днешния...

[kalista]

Боли.. Боли толкова много.. Как да вярвам на всички, които казват, че ще отмине, когато вече минаха месеци, а болката сякаш е същатата.. Дори по-голяма.. Сълзите са повече.. Как да вярвам, че някой ден всичко ще бъде наред..
Целият ми свят се разпада, а теб те няма до мен. Няма го рамото ти да се опра на него, няма го гласът ти да ме утеши.. Къде да намеря сили..
Всичко около мен се срива и не мога да го спра.. Само гледам, гледам..
Толкова ми се иска поне ти да беше до мен.. Щеше веднага да видиш, че тази маска на "О, да - всичко е наред, разбира се" е толкова фалшива. Ти си единственият пред когото бих могла в момента да излея душата си и да призная колко слаба и отчаяна съм всъщност.. Но теб те няма.. You don`t care anymore..

[kalista]

До този момент наистина не можех и не исках да повярвам, че всичко е свършило, че в теб няма и частица от момчето, което ме обичаше повече от всичко... Но когато те видях онзи ден, разбрах, че греша напълно. В теб няма и помен от момчето, което беше влюбено в мен, няма и следа от това, че е имало чувства помежду ни. За теб аз наистина съм минало и нищо друго. Дори не ме поглеждаше, докато ти говорех, когато понечих да те докосна се дръпна, сякаш щях да те опаря.
Наистина не мога да повярвам как уж толкова силни чувства изчезват от днес за утре. Как допуснах да повярвам на всичко - на теб, на чувствата ти.. Най-глупавото е, че знам, че всяко нещо, което си ми казал наистина си го мислел за дадения момент.. Дори самия ти не си предполагал, че някой ден дори няма да искаш да ме видиш и няма да знача нищо за теб..
Защо позволи да се случи така... След всичко, което имахме.. Нима мислиш, че някой би те обичал и искал повече от мен? Не.
Но ти ми го каза пределно ясно: "Не те обичам. Всичко свърши."
Каквото зависеше от мен го направих и то 100 пъти, унижих се доста повече от допустимото. Показах ти всячески, че ти още си всичко за мен.. Но безрезултатно. Теб просто не те интересува. Наистина всичко е приключило "и то отдавна", както сам се изрази.
За първи път едва онзи ден си дадох сметка, че връщане назад няма. Ти никога отново няма да видиш онова момиче, което обичаше в мен, колкото и да се старая да ти го покажа. За теб съм просто спомен.
Затова ще направя всичко, което си обещах - вече ти изтрих номера, домашния, скайп, фейсбук, ще изтрия дори и хората, които имат и двама ни за приятели, дори това да означава да изтрия половината си приятели. Ще залича всяка следа от теб в живота ми. Няма да ми стане по-леко, дори може и повече да боли.. Но това е начинът.. Друг просто не виждам..
И може би след време наистина ще разбера, че си е заслужавало да те изтрия от живота си.. Наистина се моля и надявам за това..
Ще ми липсваш всеки ден.. Ще те откривам и в най-малкото нещо в ежедневието си, но може би един ден ще се събудя и няма да мисля за теб... И ще направя всичко именно в името на този ден..
А сега.. Просто те обичам... Always and forever...

[me4tatelka]

Мило, бива ли така да ме разплакваш от сутринта..  [reevvv] [heart__]
Ще ти е много трудно да го изтриеш от живота си,
но ще е най-добре за теб самата да продължиш напред.
Пожелавам ти успех.. и сили.

Прегръщам те!..  [i love you2]

[kalista]

Мерси, миличко... Просто всичко ми се вижда толкова абсурдно и невъзможно в момента, но нямам друг избор..  [reevvv]

[СлАДкО нЕпОнОсИм!!]

Миличко много съм объркан едни ми казват да дойда,други ми казват да те оставя да бъдеш щастлива без мен,но аз те обичам немога просто те искам,обичам те толкова много !! Само тебе  [heart__]

[The_iMMortal_f]

Писна ми!За това ме чуй!Има поне пет неща, заради които не искам да съм с тебе.. Първо..Биологичничт ти часовник тик-така ..на 28 си.. Ако бъда с теб сега, ще искаш от мен неща, за които аз нито съм готова, нито сега им е времето..Второ..Чакаме студентски живот...А преди това здраво учене..и на теб ще ти се полагат 30 минути на ден..В Събота работиш..Значи пак половин час, и понеже съм добра в Неделя 1..Това няма да ти стига.. и ти ще си намериш друга и ще ме лъжеш..А втори път толкова подла изневяра няма да простя..Това ще се случи точно около КСК-то ми и аз вместо да се развихря по литература, ще си изплаквам очите по тебе..Ето ..казах го..Мразя тази част..Последното , но не по важност, е че : АЗ СТРАДАМ!Разбери го!Не мога да го преживея и мислено аз ще съм с него, защото винаги ще го обичам..Няма да бъда честна пред себе си , най-малко пред теб.. За това, моля те не ми казвай неща от сорта: "Кога ще спреш да се оправдаваш, за да не си с мен?".. Просто не съм момичето , което ще заробиш.... Остави ме да си страдам..Свикнах си..

[Kiss`]

това,което правим въобще не е правилно .

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

Когато си летиш щастливо из облаците винаги се случва нещо, което да те приземи с гръм и трясък ...  [confused]
... Та, просто се питам, струва ли си всичко?! (въпреки че и сама знам отговора). Явно търпението ми е безгранично и те обичам твърде много. А просто няма смисъл ...