ОТКРОВЕНИЯ

[Seyma-Melek]

Благодаря ти за всичко!  [heart__]

[`Fallen_Angel`]

Изтрих всичко и започнах на чисто.
Усещането е безкрайно странно. Мислех че такива катарзиси се изживяват дълго, че човек не спира да се бори за нещата, които иска да промени и т.н ...
Твърде дълго време мислех, че аз съм виновна за това или онова. Твърде дълго се опитвах да върна хора в живота си, които очевидно не са за там. Твърде дълго се усмихвам и ги оправдавах по какъв ли не начин. Никога не слагах точка, а запетая. Винаги ги оставях с усещането, че ето, те са по-добри, ето, аз мога само да им помогна и после да си хващат пътя. Не се научих да казвам "Не".
Беше ме страх, че ако го кажа, то те неминуемо ще си тръгнат.

Е, така и стана.

Но се оказа, че съм влага енергията си в грешни каузи. Тези, които останаха, са свързани с мен и аз с тях. Отделих плявата от хубавото. И сега съм радостна. Сега знам на кого да разчитам и знам кой може да разчита на мен. И е хубаво. И е спокойно. И е правилно

Благодаря на всички, които останаха. Тях вече мога да нарека истински приятели. Успех на всички, които си тръгнаха.

Аз съм аз, но вече не същата.

[chocolate_fairy]

Колко странно житейско съвпадение. 
Разликата е, че аз все още нямам сила да забия точката. И мен ме е страх, че моето НЕ ще се окаже сбогом завинаги. Но чувствам, че моментът скоро ще дойде.

[иринка]

 Мразя те- и тебе и всичкото изгубено време , когато мислих за теб.Мразя всяка секунда ,в която се надявах, че все някога ще ми обърнеш вниманието,което винаги си обещавал.Напразно.Искаше да ме видиш слаба -ето ме ,искаше да съм наранена-такава съм.Честито!
Искаше да ми пука за тебе - пука ми... Просто се чудя и се ядосвам на себе си как мога да съм толкова глупава и лековерна ....

[kalista]

Да се *** в малоумното същество...................... И какво 12ти е и аз какво - пак ред сълзи ред сополи... Толкова съм глупава... Дори сама не мога да си обясня защо съм така.. Защо ми е тъжно, защо искам да плача, защо искам да съм до теб, защо искам да съм С теб, защото искам днес наистина да ставаха година и 11 месеца, а не просто още един ден, от който сме разделени... Ужасно ми липсваш... Имам нужда от теб в живота си, имам нужда да си в него, както беше преди.. Чувствам се толкова... Недовършена.. Като приказка.. Все едно някой е започнал най-красивата приказка и просто е спрял по средата...

Живея и без теб.. Усмихвам се и без теб. Имам приятели и без теб. Почти всичко мога без теб. Но малкото, което не мога без теб ме убива...

[MiMiToOoOo]

Мило, сама си го причиняваш и сама задържаш...или по-скоро придърпваш всичко това към теб...Година и 11 месеца? Е и?! Ти си толкова на ясно, че този човек не го заслужава..след него се запозна с толкова по-добри хора от него...Мазохистка ли си? И аз съм била там и то само, защото явно съм ИСКАЛА да бъда...Усмихни се, имаш толкова приятели...

[kalista]

Мило, извинявай, но не си била там. Ако не дай си Боже се случи нещо такова между теб и Мишо - тогава ще си там. Надявам се обаче, никога да не стигате до "там". /не искам да те обидя, просто ти давам пример :) /
А иначе - понякога и аз си мисля, че сама си го правя, в следващия момент се убеждавам, че не е така. За друго пък разбирам, че може би съм аз.. Охх, не знам.. Много ми е каша в главата.. Засега са ми достатъчни малките победи, че след всеки такъв ден като от предния ми пост, съм по-добре на следващия ден :)

[MiMiToOoOo]

Напротив, била съм там..още преди да се познаваме с теб...знам какво е да си ТАМ и не бих давала съвети и примери, ако не съм го изживявала и аз...Естествено няма как да е съвсем същото като твоето, но съм била...

[kalista]

За "онзи" ли говориш?

[MiMiToOoOo]

ахаха не, не...за нещо мое си..минало..

[agressive_girl]

Ако остана... можеш да разчиташ на мен. Винаги.
Ако остана... ще го направя не заради теб, а само и единствено заради себе си.
Ако остана... ще се усмихвам и смея по-често.
Ако остана... заради теб ще плача безутешно.
Ако остана... ще запазя детето в себе си.
Ако остана... заради теб ще го приспя.
Ако остана... бих искала да ми споделяш.
Ако остана... мълчанието ти ще ме убива.
Ако остана... рискувам да сгреша.
Ако остана... няма да дочакам прошката твоя.
Ако остана... ще те прегърна.
Ако остана... ще ме отблъснеш.
Ако остана... ще ти поговоря.
Ако остана... ти ще си глух за мен.
Ако остана... ще те гледам.
Ако остана... само ще ме виждаш.
Ако остана... ще намеря сили да те повикам.
Ако остана... ти вече ще си тръгнал.
Ако остана... изгубена в самота.
Ако остана... ще почувствам само съжаление.
Ако остана... и потърся смисъл.
Ако остана... ти ще ми отнемеш и това.

[Вятър]

Понякога си мисля, че единственото, което ми остава е да вярвам в утопиите. Понякога чувствам, че ако не вярвам в измислици не ще мога да оцелея в този свят. Понякога зная, че трябва да живея както "повечето хора", да лицемернича, да се правя на глупава, на неразбираща, на сляпа. Понякога усещам как изпускам нервите си от контрол и зная, че подобно поведение е недостойно. Понякога ми се иска да спра да мисля, че живота трябва да е честен. Понякога всичко в мен крещи, че живеем в общество, което ме отвращава, че недостойни постъпки са ежедневие, а хората приемат с равнодушие неща, които трябва да ги разтресат отвътре. Понякога си мисля, че съм просто част от сивия поток, който се лее по улицата. Понякога усещам, че съм твърде слаба и нищожна, за да се боря с този поток и себе си и света.
Но друг път разбирам, че аз не съм човекът, който да категоризира света. Усещам как в мелодията на уличния музикант има нещо от мен. Че в гледката на църковната камбанария нощем, когато луната е забулена от облаци и аз седя сама на пейката има нещо от мен. И в дни като тези разбирам, че аз съм просто една прашинка в целият пъзел от реалности и нямам право да искам света да бъде честен. И нямам право да се гневя на хората. И нямам право да изневерявам на себе си. Нямам право да изпитвам страсти и желания, които не бива да са моите и не ми принадлежат, както не ми принадлежат и хората към които са насочени. И в дни като днешния усещам, че моят свят съм аз и хората  в него са мое отражение. Ако съм гневна и ядосана на тях, съм гневна и ядосана на себе си, защото аз ги допускам в живота си, защото те са "моите хора" и аз съм "техен човек"  и не ми остава нищо друго освен да благодаря на живота, че ме е срещнал с тях и да се моля ... да се помоля още веднъж да имам силите да града своите утопии без които съм загубена. Да благодаря, че хората се сещат за моя празник, а не да ме боли за онези, които не са го направили. Защото... ако ги загубя една утопия ще умре. Една звезда ще падне. И нещо в мен никога няма да бъде същото.

[иринка]

Ай гледай си работата бееее К'во даваш ,та к'во искаш да получиш ? Баси съществото  си -не ставаааш! Не ставаш и това е!Искаш ли ме-ми вземи ме бе,к'во чакаш да хвана влака и да дойда ?Няма да я бъде тая [confused]

[Sexy_Scorpionka]

Ненавиждам това, което ми се случва! Мразя се, че нямам силата и волята да променя ставащото... Омръзна ми този живот изпълнен с стрес, бяс и тревоги! ИСКАМ ПРОМЯНА МАМКА МУ! БУНТ!

[chocolate_fairy]

Получавам поздрав "Честит празник" като съболезнование за умрял и на въпроса ми не можеше ли малко по-мило, отговорът беше "Гледай си работата"  [lol] Ще умра!  [lol]

Всичко се връща  :> Гледай си работата ти!