Понякога само по някога

Started by krasimir, August 17, 2007, 19:33:19 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

krasimir


Понякога се люлее небето,
на въжена люлка,
оплетена от нежни мечти.   
Понякога слънцето се смее на глас,
рисува усмивки по асфалта,
като малко непослушно дете.
Понякога живота е така нереален,
сън който ще свърши всеки момент,
вървя объркан и се лутам без път.
Понякога нощем, когато изгреят звезди
се втурвам след вятърът. Искам да полетя.
Понякога само по някога...


Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.