Не мога да измисля нищо...
всичко е прах във пепелта
стоя си аз и вътре скришом,
дълбоки чувства в себе си тая...
опитвам се да стихоплетствам аз сега
не знам дали ми се отдава
всъщност не ми пука от това
стига душата да не страда,
което не възможно е,
във този грешен свят,
да бъдеш истински свободен може ли?
когато ТО изглежда може би ,
не може би, ами съвсем сигурно
направлява живота ти безцелно
възпротивяваш се понякога нали?
но ТО си продължава паралелно
Живей заради другите,
и радвай се, че здрав си ти!
За неистинното сляп бъди
и преживявай независимо от всичко,
любовта ще те "спаси",
и доброта раздавай повечко...
Това е първото ми стихотворение,
не знам дали ще има още
понеже всичко дето мисля казах
и надали ще има още ...
Всички сме част от ЕДНО , Всички сме един друг, Всичко е много просто - Вие решете, изберете СТРАХ или ЛЮБОВ...
